'...обожавам повече от себе си.'

Пиша.

Днес е много вълнуващ (нее, не става така). Днес е малко изтръпващ ден (липсва нещо). Свиващ ден (това е).

Свиващо~изтръпващ ден.
Залях се с божествения сок, портокалов, но без парченца. Парченцата са гнусни, все едно мекотелени нещица лазят из теб. Паднах от стола за пореден път. Не знам как се случва. Ново редче, че идва най-изтръпващото за деня. ;о

Разходка. Прибирах се към нас. Стигнах гадното кръстовище, което винаги ми е трудно да преминавам. Чаках зеленият да светне и да минава вече от другата стана, нямах търпение. Аз не мога да пресичам. Всъщност не помня дали ми мигна зеленият човечко. На метри от мен се случваше нещо. Звук! Синя кола правеше завой, а бяла напиваш спирачки пред нея... Знаех, че ще се блъснат. Пред очите ми стана катастрофа. На това място често стават подобни неща. Вървиш си, виждаш премазани коли, разпилени насам и натам + техните си неща... Стъкла и разни такива, но никога до сега пред очите ми не е ставала катастрофа. Аз стоя и в права линия на метри, малко бяха... 5-6-7 се случва всичко това. Не се стреснах. Някак очаквано беше за мен. Може би ми е много по-жегнато сега. Можех да бъда помляна от колите, защото не мога да пресичам. Винаги чакам-чакчам-чакам. Чакам си. Чакам хиляди минути докато пресека и накрая тръгвам в най-най-най-измисления момент. Днес можех да направя същото. Можеха много неща да се случат. Доста варианти. Мисля, че в момента са излишни. Мда, хората мисля, че бяха добре, само една жена не знаеше на къде да погледне и видимо краката и потреперваха. Неприятни работи се случват.

~~~~~

Случиха ми се малко, но хипер-хипер-хипер-хипер-хипер приятните нещаааааа. Еййй, човекоооооо. Толкова съм щастлива в момента, че съм ги преживялааааааа. Мамка му, наистина ми е доволнооооооо.

Скача ми се.

Вчера бях принудена да изкарам един час и половина скука. Когато се прибирах по тъмното и бях толкова доволно, че всичко мина скачах от кеф по улиците. Ето така ми се скача и сега. Доволно, доволно.

Казвам си - тази година се нагледах на симпатични човечковции, ейй. Сред всички тях открих и човека, който в момента обожавам повече от себе си. Казах, че съм щастлива, мдаа... Щастлива съм защото той забърка, част от шлядките спомени.

Пастетският ми блог, който преди се носеше като jyeddy.

Изпуснах толкова много партита, но усещам, усещам, че запълня много доволно идващата годинка. Наваксване. Вече държим и 18те годинки. Партеееей.

Сама се усещам колко ми е щастлива, постоянно занимавам хората с моите си щастлива неща ;о Говоря, много говоря. Говоря толкова бързо, защото искам да кажа всичко, всичко на веднъж, колкото се може повече.

Защо на всички им е студено? На мен ми е адски топличко. Разхождам се по къс ръкав. Размишлявам си. Само от кокъли и кости съм изградено, а ми е толкова жежко, но съм доволна на това положение, защото мразя да ми е студено. Също така мога да шляпам още по кецовееееее, ейййй. Кецове и гуменки. Гуменкиииииии. Обожателство.

Днес ще ми е вторият ден, в който ще си направя гимнастика на очите. Много е забавно. Въртиш си очите в хиляди посоки. Мигаш, клепаш. Мърдаш ги. Забавно е. Отнема 10 минутки и по-малко.

светкаща

Само исках да си кажа, че покрай всички тези празници наистина стават чудеса!

обожателство

Бам... И интернетът спря, смисъл неговият.

И сега един месец, може и по-малко, може и повече някак дните ми ще са празни. Празнички. Няма да има весели моменти, смисъл той ме забавлява доволно добре. Прави денят ми някак весел.

Ще ти звъня постоянно... Мда.

Идва ваканция. Няма нет. Няма него. Няма и другия него. Нещата се объркват странно. Има друг него, който... Няма сняг. Нищичко май няма, нищичко хубаво за мен.

Обожавам него и другия него.