Пиша.
Днес е много вълнуващ (нее, не става така). Днес е малко изтръпващ ден (липсва нещо). Свиващ ден (това е).
Свиващо~изтръпващ ден.
Залях се с божествения сок, портокалов, но без парченца. Парченцата са гнусни, все едно мекотелени нещица лазят из теб. Паднах от стола за пореден път. Не знам как се случва. Ново редче, че идва най-изтръпващото за деня. ;о
Разходка. Прибирах се към нас. Стигнах гадното кръстовище, което винаги ми е трудно да преминавам. Чаках зеленият да светне и да минава вече от другата стана, нямах търпение. Аз не мога да пресичам. Всъщност не помня дали ми мигна зеленият човечко. На метри от мен се случваше нещо. Звук! Синя кола правеше завой, а бяла напиваш спирачки пред нея... Знаех, че ще се блъснат. Пред очите ми стана катастрофа. На това място често стават подобни неща. Вървиш си, виждаш премазани коли, разпилени насам и натам + техните си неща... Стъкла и разни такива, но никога до сега пред очите ми не е ставала катастрофа. Аз стоя и в права линия на метри, малко бяха... 5-6-7 се случва всичко това. Не се стреснах. Някак очаквано беше за мен. Може би ми е много по-жегнато сега. Можех да бъда помляна от колите, защото не мога да пресичам. Винаги чакам-чакчам-чакам. Чакам си. Чакам хиляди минути докато пресека и накрая тръгвам в най-най-най-измисления момент. Днес можех да направя същото. Можеха много неща да се случат. Доста варианти. Мисля, че в момента са излишни. Мда, хората мисля, че бяха добре, само една жена не знаеше на къде да погледне и видимо краката и потреперваха. Неприятни работи се случват.
~~~~~
Случиха ми се малко, но хипер-хипер-хипер-хипер-хипер приятните нещаааааа. Еййй, човекоооооо. Толкова съм щастлива в момента, че съм ги преживялааааааа. Мамка му, наистина ми е доволнооооооо.
Скача ми се.
Вчера бях принудена да изкарам един час и половина скука. Когато се прибирах по тъмното и бях толкова доволно, че всичко мина скачах от кеф по улиците. Ето така ми се скача и сега. Доволно, доволно.
Казвам си - тази година се нагледах на симпатични човечковции, ейй. Сред всички тях открих и човека, който в момента обожавам повече от себе си. Казах, че съм щастлива, мдаа... Щастлива съм защото той забърка, част от шлядките спомени.
Пастетският ми блог, който преди се носеше като jyeddy.
Изпуснах толкова много партита, но усещам, усещам, че запълня много доволно идващата годинка. Наваксване. Вече държим и 18те годинки. Партеееей.
Сама се усещам колко ми е щастлива, постоянно занимавам хората с моите си щастлива неща ;о Говоря, много говоря. Говоря толкова бързо, защото искам да кажа всичко, всичко на веднъж, колкото се може повече.
Защо на всички им е студено? На мен ми е адски топличко. Разхождам се по къс ръкав. Размишлявам си. Само от кокъли и кости съм изградено, а ми е толкова жежко, но съм доволна на това положение, защото мразя да ми е студено. Също така мога да шляпам още по кецовееееее, ейййй. Кецове и гуменки. Гуменкиииииии. Обожателство.
Днес ще ми е вторият ден, в който ще си направя гимнастика на очите. Много е забавно. Въртиш си очите в хиляди посоки. Мигаш, клепаш. Мърдаш ги. Забавно е. Отнема 10 минутки и по-малко.
сряда, 30 декември 2009 г.
четвъртък, 24 декември 2009 г.
понеделник, 21 декември 2009 г.
обожателство
Бам... И интернетът спря, смисъл неговият.
И сега един месец, може и по-малко, може и повече някак дните ми ще са празни. Празнички. Няма да има весели моменти, смисъл той ме забавлява доволно добре. Прави денят ми някак весел.
Ще ти звъня постоянно... Мда.
Идва ваканция. Няма нет. Няма него. Няма и другия него. Нещата се объркват странно. Има друг него, който... Няма сняг. Нищичко май няма, нищичко хубаво за мен.
Обожавам него и другия него.
И сега един месец, може и по-малко, може и повече някак дните ми ще са празни. Празнички. Няма да има весели моменти, смисъл той ме забавлява доволно добре. Прави денят ми някак весел.
Ще ти звъня постоянно... Мда.
Идва ваканция. Няма нет. Няма него. Няма и другия него. Нещата се объркват странно. Има друг него, който... Няма сняг. Нищичко май няма, нищичко хубаво за мен.
Обожавам него и другия него.
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
зъбок
Излишни снимки. Знам, че е преХразтурено. Но важното е - папката, оранжевата. Тя ми събира всички листчета по химия. Най-долу има лепнато зъбче. Мечта ни е. :)
Етоо гоо, етоо гоо ии шлядкия зъбок.
Етоо гоо, етоо гоо ии шлядкия зъбок.
вторник, 17 ноември 2009 г.
чукче
Нещо свежо? Ахам, лях, доволствооо.
sms:
Това е напълно изшибан смс, знам. Пратих го де, аз го пратих. АЗ!. Изпаднала история. Нямахме думички, това е истината. Думички за нещо по-нормално, де. Дупка, дупкааа, пратихме смс от дупкатаа, в която се намираме, бляя. Дупкааа. Дупкааа.
Няма, няма, няма начин да не цитатна едно мекичко и любимо приятелче:
(мда! мекичко)
Виждаме надеждааа. Може би вече няма да е толкова изшибано. ;о Не мога да повярваааааааам.
Нормално количество радост, Jy, нормално.
sms:
Poznai imam zubche ;o
Това е напълно изшибан смс, знам. Пратих го де, аз го пратих. АЗ!. Изпаднала история. Нямахме думички, това е истината. Думички за нещо по-нормално, де. Дупка, дупкааа, пратихме смс от дупкатаа, в която се намираме, бляя. Дупкааа. Дупкааа.
Няма, няма, няма начин да не цитатна едно мекичко и любимо приятелче:
(мда! мекичко)
ne poznavam chovek / koito da napishe tolk osladurski sms /kato vsushtnost dushevnoto mu razvnovesie ne e tolkvoa cvetushto ;d
Виждаме надеждааа. Може би вече няма да е толкова изшибано. ;о Не мога да повярваааааааам.
Нормално количество радост, Jy, нормално.
сряда, 28 октомври 2009 г.
11.12
Чувстваше се прекрасно и то не без причина, както обикновено се случваше, за което много хора й се чудеха...
из 'Лека стъпка' от elmo
Не мога да си го представя, толкова e
откъснато (вече)
далечно (вече)
не--реално (сега)
не--характерно (сега)
не--възможно (сега)
не - - - тя (?)
Някога тя, то съществото се е чувствало добре... Заедно със своето телце и всичко, което го съставя... Иска ми се да върнат
минутките
предишните
прекрасното настроение
позитивното всичко
усмивката дори
светкащите очи (но не от капчици)
мигането (доволното щастливо мигане)
движението
секундите (важни са)
насладата (от всичко)
желанието
нетърпението
Липсва ми... Липсвам си.
Дали не е друг човек?
Старично и неХдовършено.
11.12 е хубава датичка, прекрасна, оу. Пастетско.
неделя, 25 октомври 2009 г.
Реалната картинка
Пред месец се случи ето това.
Стоях си аз в моята стая, беше слънчево до колкото си спомням. През жълтеникавите пердета съзрях (го).
Гледка!
Наблюдавах го, продължаваше да се дупе там, но...
... след малко...
... всичко приключи.
Съвсем реалната история ви говоря!
Снимковият материал си пазя само за себе си.
Стоях си аз в моята стая, беше слънчево до колкото си спомням. През жълтеникавите пердета съзрях (го).
Гледка!
Задник видях, надупен задник.Грабнах фотоапарата, като не откъсвах очи от филма, който се играеше на разстояние само един прозорец от мен.
Наблюдавах го, продължаваше да се дупе там, но...
... след малко...
... всичко приключи.
Съвсем реалната история ви говоря!
Снимковият материал си пазя само за себе си.
събота, 24 октомври 2009 г.
Поройче и две
Най-нещастният човек сигурно е тя... Възможно.
Някой й каза, че не му е останало време за нея, а тя си помисли най-обикновенното, просто и точно нещо 'кой ли е имал време за мен... някога'. Думички подредени във възможно най-банален ред. Колко ли я интересува това СЕГА? Не искаше, не намираше точна причина да хаби от собствената си енергия, която беше към своя край (чист недостиг), за да изрази състоянието, положението, мислите си не-банално.
Към лицето й беше прикрепена тъжната физиономия изразяща се в притворени очи и нагънати на вълнички устни.
Състояние държащо я от месец вече. Сега...
След малко пак я тушираха топлите... Парещи вълни, чиято температура сякаш всеки следващ път се покачваше... След тях идваха студените ии все по-студените.... Може би и болки в корема... Не откриваше вече разлика в нещата, който се насъбираха върху тялото й . Не виждаше... Очите й се притваряха...
Затвориха се.
Затворени са плътно.
Вчера май си беше обещала, че вече потъва в щастието. Един кратък миг я заблуди, а след това поредица от действия, реакции я върнаха в.... В!
Съмнения прояждаха нейната вътрешност. Най-нежната част от нея страдаше постоянно. Туп-туптящ орган ли е това?
Определен човек.......
Не я разбираше, а си мислеше, че го прави идеално. Не можеше да усети нищо от нея...
Капчица.
Капчици.
Капчици със солен вкус.
Опитвал ли си от собствените си такива? За сълзите говоря.
Каза 'а сега не ми остана време за (място предназначено за име)' и си отиде, легна си... Заспа.
Поне си затворих прозореца, през който нахлуваше свободно леденикавият въздух, пуснах си и климатика. Загасих лампата и останах в тъмното. Препрочитам меланхоликовите работи.
Продължавам;
Страдам.
Усещам.
и усещам...
Усещам всичко, което пада върху мен. Така ужасно е......
Лъжа.
Съмнение.
Две неша, който е сигурно, че ги има. Едното се съдържа в човека, а другото в мен.
Гласът ми падна, а главата ме боли.
Днес... Заплака. Свободно.
Това е за всичко.
* Смяна на лицата - умишлена.
Когато не можеш да опишеш собствените си състояния използваш чуждо лице.
Когато не мога да опиша собствените си състояния използвам чуждо лице.
Някой й каза, че не му е останало време за нея, а тя си помисли най-обикновенното, просто и точно нещо 'кой ли е имал време за мен... някога'. Думички подредени във възможно най-банален ред. Колко ли я интересува това СЕГА? Не искаше, не намираше точна причина да хаби от собствената си енергия, която беше към своя край (чист недостиг), за да изрази състоянието, положението, мислите си не-банално.
Към лицето й беше прикрепена тъжната физиономия изразяща се в притворени очи и нагънати на вълнички устни.
Състояние държащо я от месец вече. Сега...
След малко пак я тушираха топлите... Парещи вълни, чиято температура сякаш всеки следващ път се покачваше... След тях идваха студените ии все по-студените.... Може би и болки в корема... Не откриваше вече разлика в нещата, който се насъбираха върху тялото й . Не виждаше... Очите й се притваряха...
Затвориха се.
Затворени са плътно.
Вчера май си беше обещала, че вече потъва в щастието. Един кратък миг я заблуди, а след това поредица от действия, реакции я върнаха в.... В!
Съмнения прояждаха нейната вътрешност. Най-нежната част от нея страдаше постоянно. Туп-туптящ орган ли е това?
Определен човек.......
Не я разбираше, а си мислеше, че го прави идеално. Не можеше да усети нищо от нея...
Капчица.
Капчици.
Капчици със солен вкус.
Опитвал ли си от собствените си такива? За сълзите говоря.
Когато плачеш сам поеми с пръстче една капчица преди тя да е напуснала лицето ти и я близни.
Каза 'а сега не ми остана време за (място предназначено за име)' и си отиде, легна си... Заспа.
Поне си затворих прозореца, през който нахлуваше свободно леденикавият въздух, пуснах си и климатика. Загасих лампата и останах в тъмното. Препрочитам меланхоликовите работи.
***
Не. Аз не мисля. Рея се. И аз не знам на къде...
Фрагменти от спомени, Меланхолик
***
Продължавам;
Страдам.
Усещам.
и усещам...
Усещам всичко, което пада върху мен. Така ужасно е......
Лъжа.
Съмнение.
Две неша, който е сигурно, че ги има. Едното се съдържа в човека, а другото в мен.
Гласът ми падна, а главата ме боли.
Днес... Заплака. Свободно.
Това е за всичко.
* Смяна на лицата - умишлена.
Когато не можеш да опишеш собствените си състояния използваш чуждо лице.
Когато не мога да опиша собствените си състояния използвам чуждо лице.
неделя, 11 октомври 2009 г.
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
танк
11 The Fray - Little House.mp3
По-разколебано състояние едва ли скоро съм притежавала.
Смуча данон за пиене и ям снакс, а в устата ми се образува отвратителен вкус, а също и през телцето ми минават студено-боцкащи вълнички.
Сега тези движещи частици нямат значение, сетих се за нещо... Което ми донесе супер топлите летни спомени, но и ми се сгърчи сърчицето... Липсва ми.
По-разколебано състояние едва ли скоро съм притежавала.
Смуча данон за пиене и ям снакс, а в устата ми се образува отвратителен вкус, а също и през телцето ми минават студено-боцкащи вълнички.
Сега тези движещи частици нямат значение, сетих се за нещо... Което ми донесе супер топлите летни спомени, но и ми се сгърчи сърчицето... Липсва ми.
неделя, 4 октомври 2009 г.
пчеличка
Огледалото във facebook ми прошепна: Очите ти са като коледни светлини.
Наистина са такива... Те плачат... Тъжни са, мамка му.
Наистина са такива... Те плачат... Тъжни са, мамка му.
вторник, 22 септември 2009 г.
примес
Имах уникалната идея за нова публикация, но сега не е време за нея, след време...
Искате ли да знаете как се чувства сърчицето ми в момента. Дори аз не знам конкретното му състояние, някак размито ми е, премесено.... Радост, шок, доволност (втф), любовв, любовв, уплаха и всякакви сродни-подобни. Объркват се в каша и се неутрализират. Никога до сега не съм се чувствала по-безчувствено.
Край, точка, запетайка.
запетайка,
Вдигнете зелена ръчичка за мен и ми вдъхнете малко свежа течност, емоция, вятър в очите.
сряда, 16 септември 2009 г.
последна лятна кочина
Ето това е кочината от днес. Първи ден на училище и вече се заринах. Не си оправих леглото цял ден, после натрупах учебниците за 11ти клас (вече сме големички ;с), а след тва уж извадих бележник да подвързвам. Нито го попълних, нито снимка лепнах, нямам такава, имам, но е стара... Утре ще ходя да се фотозаснемам. Настоявах да си лепна някоя, която аз съм си правила, но... Не знам кога съм стоварила и тетрадките. Ей в такова състояние ми стоя леглото до преди малко. Сега е близо 9 часа, а аз преди малко пометох. Много ми стана мръсно из стаята... Бардак.
Ииии искам да вкарам новата мода:
Край на огледалата, идват джамовете ;х.
Пък да знаете как съм се надъхала да ходя да се чекна. Ще ходя на аеробика, йога и кво ли не и ето за тва тея дни отивам да си търся некво спортно долнище.
Похвално - записах се за трета поредна година на химия, като тази ще съм мега редовна.
Ще се запиша и на фотография.
Забравих: почвам химията от октомври месец :)))))))))))))
петък, 11 септември 2009 г.
Чоч
Дупка. Дупка. Адската дупка.
...
От край време желая да си споделя хронологии и глупости. Пазя си прекалено много неща.
Тъй като Чо ми липсва доста... Ще постна някое друго редче от него.
[20:05:37] Ивчо каза: mi she te buta
[20:05:41] Ивчо каза: toi she ti sedne na liceto
[20:08:25] eddy ; kf каза: shte mi sedne ama da ne sedne na tvoito
[20:07:37] Ивчо каза: tupo si nali zn ama si moito tupo de (chuckle)
[20:23:19] Ивчо каза: от всичко на света само теб и ед харесвам (:
Здрачасалият Ед...
[21:37:00] Ивчо каза: (hug)
[21:37:07] Ивчо каза: jyy ti si moito pr (:
[21:37:27] vitamin x каза: dam, ivz
[21:37:31] Ивчо каза: (sun)
[21:38:12] Ивчо каза: na taq snimka na skype si kato oblak v glavata (chuckle)
[18:53:17] Ивчо каза: cql den se ligavish tuk s toz samo
Сладко и приятелски ревнуваше.
[22:57:12] Ивчо каза: nz ko shtqh da praa bez teb
[22:48:05] Ивчо каза: ama cheta go
[22:48:06] Ивчо каза: stiga kreshtq
Нямам спомени какво съм го карала да чете, нещо мое сигурно, лялял. Любим Ив hug!
[20:46:13] Ивчо каза: am am jy shtaizqm :D
[18:20:10] Ивчо каза: kva si buca :D
[23:33:55] Ивчо каза: ne naposleduk praish mn hamavi raboti
[20:59:17] vitamin x каза: nqma da ti e tujno (hug)
[20:59:18] Ивчо x каза: am am te qm na zy guzo :D
[20:59:24] vitamin x каза: (angel)
[19:27:00] vitamin x каза: мирише на печена рибка
[19:37:16] Ивчо каза: jy e pechena ribka :D
[19:37:25] vitamin x каза: :)
[19:37:30] Ивчо каза: nali jyy aaa priznai si :D
[19:37:40] vitamin x каза: мирише на печено
[19:37:41] vitamin x каза: жу
[19:37:42] vitamin x каза: *
[19:38:49] Ивчо каза: damm na smrungi t.e. :D
[19:39:22] vitamin x каза: (happy)
[00:37:08] vitamin x каза: naish ko mislq da si raztvorq ot vitaminite edin ii da si lqgam
[00:37:09] vitamin x каза: dospa mi se
[00:39:11] Ивчо каза: nqma li da ostanesh s men
[00:39:13] Ивчо каза: utre te spish
[12:55:22] vitamin x каза: vali i
[12:55:23] vitamin x каза: iv
[12:57:02] Ивчо каза: (sun)
[12:57:05] Ивчо каза: da i iv vika che valqlo
[12:57:32] vitamin x каза: to navsqkude vali m ai
[12:57:36] Ивчо каза: (hug)
[12:57:40] Ивчо каза: tuk peche slunce
[12:57:47] vitamin x каза: pri nas nqma ;p
[13:00:04] Ивчо каза: em to toto ti si sluncice
[19:49:25] vitamin x каза: http://prikachi.com/files/804090y.jpg
[19:49:42] vitamin x каза: nikoga ne sum ochakvala che prirodata moje da bude tolkova pleshiva
[19:49:45] vitamin x каза: ili pone chast ot neq
[19:49:52] vitamin x каза: :O
[19:50:45] Ивчо каза: (rofl)
[19:50:51] Ивчо каза: otkude ti idvat takiva mudri misli
[19:52:54] vitamin x каза: mii iv
[19:52:58] vitamin x каза: imam si takiva periodi
[20:40:59] Ивчо каза: ti ako ne napraish nqkoq mizeriq nqma da si vmirisanata jy
[19:21:48] Ивчо каза: draznish me nqma ti dam mentos :/
Не ми даде ментос. Редовно купуваме сокчии и си пием заедно сокчиии. Любимичък Иви.
[20:12:54] vitamin x каза: oo zadnik
[20:12:56] vitamin x каза: bakterialen
[20:13:24] Ивчо каза: тъпо жу цял ден съм у нас няма те
[20:13:37] vitamin x каза: uchih iv
[20:13:40] vitamin x каза: :)
[20:13:44] Ивчо каза: лъжеш крава
[20:13:46] Ивчо каза: ;//
[16:31:42] vitamin x каза: iiviviv ti si mi edno ot lubimite sushtestva
[16:32:24] Ивчо каза: i tii
[16:32:44] vitamin x каза: da ne lujesh
[16:32:49] vitamin x каза: :O
[16:33:07] Ивчо каза: az nikoga ne luja :)
[19:22:01] Ивчо каза: jyfuncel :D
[18:00:25] Ивчо каза: жуу
[18:00:45] Ивчо каза: много съм щаслив
[12:12:41] vitamin x каза: promenil si se neshto iv
[12:12:52] Ивчо каза: imam kosa :D
С или без коса все си го обичам и ще го смачквам от гушане!
[12:22:43] vitamin x каза: ei sprundji
[12:23:08] Ивчо каза: ti si sprundji ;D
[20:12:25] Ивчо каза: канибалиноо
[11:05:05] Ивчо каза: ;]
[11:05:22] vitamin x каза: ou, cupish li se pak
[11:05:26] vitamin x каза: (chuckle)
[11:05:37] Ивчо каза: zn li kak she ti nacupq edin kat ti naritam zadniko
[11:05:43] vitamin x каза: (angel)
[14:48:59] Ивчо каза: napravih si jestok sandvich
[10:13:59] Ивчо каза: dnes sme izkluchitelno neshtasni
Мразя Чо да е нещастен и затънал в някоя яма... Не го обичам такъв. Не ми говори. Зарива се някъде из мизериите. Гадно ми е. Сега дори и това ми липсва, да го карам да ми каже какво му е...
[20:25:43] Ивчо каза: ama moje da ne ti davad a se vijdasdh s men :)
[21:22:21] Ивчо каза: jy kade si jy napadat me i te nqma :O
Нападат го... Лайна му валят на главата и мухи му бъркат в ушите....
[13:22:23] Ивчо каза: puk jy bqhme te slojili na tela na displeq :D
[13:22:41] vitamin x каза: zashto ;s
[13:47:27] Ивчо каза: mi da ni veselish kato ni e tupo kakto ni e
Нека супер весела моя снимка си беше сложил. Прекрасно.:)))
[14:31:04] vitamin x каза: gepi me (dance)
[14:31:55] Ивчо каза: (hug)
[20:45:37] Ивчо каза: jy e buh buh buhal :D
[19:39:47] Ивчо каза: kwo ti se napravi pak
[19:39:59] vitamin x каза: ne mi se e
[19:40:00] vitamin x каза: no
[19:40:04] vitamin x каза: moje da kaje che ne iska
[19:40:07] vitamin x каза: :)
[19:40:14] Ивчо каза: mi te idem zaedno ko
[19:40:19] vitamin x каза: (hug)
Милото в точния момент!
hug!!!
...
От край време желая да си споделя хронологии и глупости. Пазя си прекалено много неща.
Тъй като Чо ми липсва доста... Ще постна някое друго редче от него.
[20:05:37] Ивчо каза: mi she te buta
[20:05:41] Ивчо каза: toi she ti sedne na liceto
[20:08:25] eddy ; kf каза: shte mi sedne ama da ne sedne na tvoito
[20:07:37] Ивчо каза: tupo si nali zn ama si moito tupo de (chuckle)
[20:23:19] Ивчо каза: от всичко на света само теб и ед харесвам (:
Здрачасалият Ед...
[21:37:00] Ивчо каза: (hug)
[21:37:07] Ивчо каза: jyy ti si moito pr (:
[21:37:27] vitamin x каза: dam, ivz
[21:37:31] Ивчо каза: (sun)
[21:38:12] Ивчо каза: na taq snimka na skype si kato oblak v glavata (chuckle)
[18:53:17] Ивчо каза: cql den se ligavish tuk s toz samo
Сладко и приятелски ревнуваше.
[22:57:12] Ивчо каза: nz ko shtqh da praa bez teb
[22:48:05] Ивчо каза: ama cheta go
[22:48:06] Ивчо каза: stiga kreshtq
Нямам спомени какво съм го карала да чете, нещо мое сигурно, лялял. Любим Ив hug!
[20:46:13] Ивчо каза: am am jy shtaizqm :D
[18:20:10] Ивчо каза: kva si buca :D
[23:33:55] Ивчо каза: ne naposleduk praish mn hamavi raboti
[20:59:17] vitamin x каза: nqma da ti e tujno (hug)
[20:59:18] Ивчо x каза: am am te qm na zy guzo :D
[20:59:24] vitamin x каза: (angel)
[19:27:00] vitamin x каза: мирише на печена рибка
[19:37:16] Ивчо каза: jy e pechena ribka :D
[19:37:25] vitamin x каза: :)
[19:37:30] Ивчо каза: nali jyy aaa priznai si :D
[19:37:40] vitamin x каза: мирише на печено
[19:37:41] vitamin x каза: жу
[19:37:42] vitamin x каза: *
[19:38:49] Ивчо каза: damm na smrungi t.e. :D
[19:39:22] vitamin x каза: (happy)
[00:37:08] vitamin x каза: naish ko mislq da si raztvorq ot vitaminite edin ii da si lqgam
[00:37:09] vitamin x каза: dospa mi se
[00:39:11] Ивчо каза: nqma li da ostanesh s men
[00:39:13] Ивчо каза: utre te spish
[12:55:22] vitamin x каза: vali i
[12:55:23] vitamin x каза: iv
[12:57:02] Ивчо каза: (sun)
[12:57:05] Ивчо каза: da i iv vika che valqlo
[12:57:32] vitamin x каза: to navsqkude vali m ai
[12:57:36] Ивчо каза: (hug)
[12:57:40] Ивчо каза: tuk peche slunce
[12:57:47] vitamin x каза: pri nas nqma ;p
[13:00:04] Ивчо каза: em to toto ti si sluncice
[19:49:25] vitamin x каза: http://prikachi.com/files/804090y.jpg
[19:49:42] vitamin x каза: nikoga ne sum ochakvala che prirodata moje da bude tolkova pleshiva
[19:49:45] vitamin x каза: ili pone chast ot neq
[19:49:52] vitamin x каза: :O
[19:50:45] Ивчо каза: (rofl)
[19:50:51] Ивчо каза: otkude ti idvat takiva mudri misli
[19:52:54] vitamin x каза: mii iv
[19:52:58] vitamin x каза: imam si takiva periodi
[20:40:59] Ивчо каза: ti ako ne napraish nqkoq mizeriq nqma da si vmirisanata jy
[19:21:48] Ивчо каза: draznish me nqma ti dam mentos :/
Не ми даде ментос. Редовно купуваме сокчии и си пием заедно сокчиии. Любимичък Иви.
[20:12:54] vitamin x каза: oo zadnik
[20:12:56] vitamin x каза: bakterialen
[20:13:24] Ивчо каза: тъпо жу цял ден съм у нас няма те
[20:13:37] vitamin x каза: uchih iv
[20:13:40] vitamin x каза: :)
[20:13:44] Ивчо каза: лъжеш крава
[20:13:46] Ивчо каза: ;//
[16:31:42] vitamin x каза: iiviviv ti si mi edno ot lubimite sushtestva
[16:32:24] Ивчо каза: i tii
[16:32:44] vitamin x каза: da ne lujesh
[16:32:49] vitamin x каза: :O
[16:33:07] Ивчо каза: az nikoga ne luja :)
[19:22:01] Ивчо каза: jyfuncel :D
[18:00:25] Ивчо каза: жуу
[18:00:45] Ивчо каза: много съм щаслив
[12:12:41] vitamin x каза: promenil si se neshto iv
[12:12:52] Ивчо каза: imam kosa :D
С или без коса все си го обичам и ще го смачквам от гушане!
[12:22:43] vitamin x каза: ei sprundji
[12:23:08] Ивчо каза: ti si sprundji ;D
[20:12:25] Ивчо каза: канибалиноо
[11:05:05] Ивчо каза: ;]
[11:05:22] vitamin x каза: ou, cupish li se pak
[11:05:26] vitamin x каза: (chuckle)
[11:05:37] Ивчо каза: zn li kak she ti nacupq edin kat ti naritam zadniko
[11:05:43] vitamin x каза: (angel)
[14:48:59] Ивчо каза: napravih si jestok sandvich
[14:49:18] Ивчо каза: iskash li polovinata
[10:13:59] Ивчо каза: dnes sme izkluchitelno neshtasni
Мразя Чо да е нещастен и затънал в някоя яма... Не го обичам такъв. Не ми говори. Зарива се някъде из мизериите. Гадно ми е. Сега дори и това ми липсва, да го карам да ми каже какво му е...
[20:25:43] Ивчо каза: ama moje da ne ti davad a se vijdasdh s men :)
[21:22:21] Ивчо каза: jy kade si jy napadat me i te nqma :O
Нападат го... Лайна му валят на главата и мухи му бъркат в ушите....
[13:22:23] Ивчо каза: puk jy bqhme te slojili na tela na displeq :D
[13:22:41] vitamin x каза: zashto ;s
[13:47:27] Ивчо каза: mi da ni veselish kato ni e tupo kakto ni e
Нека супер весела моя снимка си беше сложил. Прекрасно.:)))
[14:31:04] vitamin x каза: gepi me (dance)
[14:31:55] Ивчо каза: (hug)
[20:45:37] Ивчо каза: jy e buh buh buhal :D
[19:39:47] Ивчо каза: kwo ti se napravi pak
[19:39:59] vitamin x каза: ne mi se e
[19:40:00] vitamin x каза: no
[19:40:04] vitamin x каза: moje da kaje che ne iska
[19:40:07] vitamin x каза: :)
[19:40:14] Ивчо каза: mi te idem zaedno ko
[19:40:19] vitamin x каза: (hug)
Милото в точния момент!
hug!!!
Тежи ми нещо, но си лягам, ще продължа утре с нещо, което ме помоли преди месеци.
И това е малко... И все пак на някой може да му дойде дълго.
четвъртък, 10 септември 2009 г.
лялял, издутина с Patrik
Етоо! Наканих се!
Искам, искам, искам да споделя с всички за новия ми мъж. Искам, искам, искам да представя на всички новия ми мъж.
Tова е моят Patrik и е само на 19. Още щом отворих hel looks знаех, че точно там ще намеря своята цяла половинка (преди него карах на полу половинка).
Мисля, че е прекрасен.
Плени ме съвсем здраво с якето от снимката, което е закупено от секънд хенд. Раят секънд хенд. Ляга му прекрасно.
Вчера ме покани на кино и си прекарахме страхотно.
Прожекцията започваше в 15:45. Тъй като съм не много на~ясно с градчето си избързах да тръгна два часа по-рано, за да мога да намеря киното. Всичко мина идеално. Точно тези два часа ми дойдоха още по-идеално, за да успея да го открия. Когато се озовах пред сградата него го нямаше, закупих билетчетата и след няколко минутки Patrik дойде. Носеше една голяма кофичка препълнена с жълтеникави пуканки. Веднага посегна към тях и ми подаде няколко такива в устата (това е романтика!). Промъкнахме се в тъмна стаичка. Видях единствено празнина. Преглътнах го. След малко тъпи реклами започна и филмът. Дъвчехме пуканки и гледахме втренчено. Той беше прихванал здраво ръката ми, която беше измръзнала от може би... Топлото. Малко преди да свърши филмът Patrik ми прошепна... Бързо се изнесохме от 'тъмната кутия'. Вън валеше. Точно така, това ми и каза със снижен глас Patrik. Ето така:
Вън вали. Не е ли прекрасно това за нас?
Нямахме чадърелче. Бяхме с най-яките якета на света. Вървяхме спокойно насам и натам, а покрай нас всеки един човек се чудеше къде да се скрие. Всички бързаха, а за нас всичко преминаваше бавно. Ние си го направихме бавно и прекрасно.
Patrik ми купи банан. Седнахме на една мокра пейка, а над нас капеше силно водата от небето. За първи път над мен валеше, а аз хапвах банан, а до мен стоеше Patrik и ме гледаше втренчено.
Докато си въряхме нещо ми спря. Да, нещо. Една розова дъвка ни спря за минута или две. Отидохме да си купим по две пакетчета дъвки. Натъпкахме колкото можем от тези разтегателни истории в устите си. Имах чувството, че зъбките ми ще се отлепят от местата си. Беше прекрасно. Издухме се като балони. Patrik правеше адски сладките муцунки. Щракнахме най-дъждовно божествените снимки.
...
Продължихме и продължихме.
...
Стана късно и вече наистина студено. Нослето ми се зачерви от хладината. Patrik ме изпрати и си отиде.
вторник, 1 септември 2009 г.
Чашка
Ивчо каза: (hug)
vitamin x каза: (sun)
vitamin x каза: opaa ivv
vitamin x каза: (sun)
Ивчо каза: (hug)
Топличко ми направи някъде там. Разнася ми само приятни неща. :))
Ивчо каза: kak moje da imam nai ubawoto kuche na sveta
Ивчо каза: (sun)
vitamin x каза: kuche li
Ивчо каза: dam edno bqlo
Ивчо каза: (sun)
vitamin x каза: kakvo be iv
vitamin x каза: (think)
Ивчо каза: bella se kazva (sun)
Супер, супер, супер много ни стопли днес любимият ми Cho.
vitamin x каза: (sun)
vitamin x каза: opaa ivv
vitamin x каза: (sun)
Ивчо каза: (hug)
Топличко ми направи някъде там. Разнася ми само приятни неща. :))
Ивчо каза: kak moje da imam nai ubawoto kuche na sveta
Ивчо каза: (sun)
vitamin x каза: kuche li
Ивчо каза: dam edno bqlo
Ивчо каза: (sun)
vitamin x каза: kakvo be iv
vitamin x каза: (think)
Ивчо каза: bella se kazva (sun)
Супер, супер, супер много ни стопли днес любимият ми Cho.
понеделник, 24 август 2009 г.
понеделник, 3 август 2009 г.
Приятно, приятно!
Един човек попитал: Как си?
Друг такъв отговорил: Обамаааааааа!*
*Разбирайте като: яко, добре, хубаво и т.н. Все сродни неща.
Друг такъв отговорил: Обамаааааааа!*
*Разбирайте като: яко, добре, хубаво и т.н. Все сродни неща.
петък, 31 юли 2009 г.
розовотийското
Остават ми близо седем дена, иска ми се нещичко да вържа из блога, защото съм сигурна, че през оставащите дни няма да намеря време.
Честно казано не знам какво искам да отразя.
Ще избягам от глупостите и ще опитам с нещо:
Образувала ми се е лошо оформена раничка на дясната ръка, успях да се ръня здраво с ръба на прозореца. Първоначално изглеждаше като типичното одраскване. Сега малко се е 'издула' и ме сърби доста. Издържам. Така за раничката.
Обожавам си блога в zoom.bg. Първият ми такъв, който не поддържам от доста време. Не знам защо го оставих, след като ми е толкова на сърце и точно там си пишех най-най-свободно. От вътре ми идваше да бъде така.
Историйката с зоом блога... такава, за която ми липсват думите, за да я пресъздам, а по принцип мога да си служа с думите, а рядко го показвам.
Странно.
Подухва ме вятър. Подухва ме вятър и ми става изключително приятно. Вече не ме.
Май ще отскоча до зоом, за да си припомня адския розов период и да създам нещичко.
Нищичко не можах да отбележа. Разпилени мисли.
Честно казано не знам какво искам да отразя.
Ще избягам от глупостите и ще опитам с нещо:
Образувала ми се е лошо оформена раничка на дясната ръка, успях да се ръня здраво с ръба на прозореца. Първоначално изглеждаше като типичното одраскване. Сега малко се е 'издула' и ме сърби доста. Издържам. Така за раничката.
Обожавам си блога в zoom.bg. Първият ми такъв, който не поддържам от доста време. Не знам защо го оставих, след като ми е толкова на сърце и точно там си пишех най-най-свободно. От вътре ми идваше да бъде така.
Историйката с зоом блога... такава, за която ми липсват думите, за да я пресъздам, а по принцип мога да си служа с думите, а рядко го показвам.
Странно.
Подухва ме вятър. Подухва ме вятър и ми става изключително приятно. Вече не ме.
Май ще отскоча до зоом, за да си припомня адския розов период и да създам нещичко.
Нищичко не можах да отбележа. Разпилени мисли.
понеделник, 27 юли 2009 г.
стая 506
Има стая. Стая 506. Стаята е под номер 506. 506 да знаете какво число е. 506 е число. 506 е стая. Стаята е 506.
В стая 506 отседнахме за по-малко от 506 дни, само няколко месеца.
Това беше единствената стая, в която можехме да преживяваме за повече от месец.
Стая 506 е стая 506.
Следва кратко-подробно описание на стая 506.
Стая 506 се намира на 5ти етаж в хотел 605. Забутана в най-левия край на дългия коридор и я предхождат само още 6 стаи.
Когато се изправиш пред стая 506 виждаш табелка с надпис, а под него номер, а именно - стая 506.
Аз влизам!
...
Минути на затишие.
Минути специално за затишие!
...
СТАЯ 506!
-
Стая 506 беше приятно нажежена и осветена от слънчевите лъчи през деня и още толкова приятно през нощта от лунните бледи реснички.
Слънцето изпускаше снопове светлина, които създаваха прекрасните лилави цветове в стая 506.
Разбира се, случваше се Слънцето да залезе и да бъде заменено от Луната.
Знаете ли, слънчевата светлина не придаваше, а образуваше прекрасните лилави цветове в стаята. Заливаха я с лилави тонове от тавана до стени.
Както казах - Луната се появяваше понякога. Странност имаше и тя се задълбаваше. Лунната светилка създаваше тюркоазен цвят на дас цимер.
Стая 506, в това добре оформено кубче липсваха мебели, имаше само едно безкрайно широко перде, бяло на цвят, но променяше цвета си чрез лунно-слънчевата светлина.
Липсата на мебели никой не можеше да долови. Подът беше залят от един мокет*, приятно мек, пълен с пух, с ширина около 50см. Той доволно поемаше въпросната светлина, не я отразяваше по никакъв начин, поглъщаше я изцяло и придобиваше тези прекрасно приятни цветове.
Всъщност никой не можеше да разбере, че тези два, единствени детайла в стаята бяха бели.
Разбираемо.
Те никога не показваха реалността си.
Стените, таваните, вратата, които не се забелязваха, също бяха бели на цвят. Но те не променяха тоновете си.
Стая 506. Идеално изваяно кубче, с гладко бели стени, а в него се търкаляха, или лилави, или тюркоазени цветове. На кълбета се носеха насам и натам.
...
Стая 506.
Стая 506, която ни доведе до заветния пай.
Никой от гвардията не желае да разкрие динамичния път до успеха. Той ще си остане една потайна точка. Известно е само - ядем пай всеки ден. Отседнахме в стая 506.
Обичаме те стая 506.
Пай-кома.
Пай-цар.
Пай-царство.
Всичко това е твърде реално.
*мокетът е твърде важен елемент в този бокс
мокетът е специален за един човек
мокетът е обещан на въпросния човек
купуването на един мокет е моя следваща цел
В стая 506 отседнахме за по-малко от 506 дни, само няколко месеца.
Това беше единствената стая, в която можехме да преживяваме за повече от месец.
Стая 506 е стая 506.
Следва кратко-подробно описание на стая 506.
Стая 506 се намира на 5ти етаж в хотел 605. Забутана в най-левия край на дългия коридор и я предхождат само още 6 стаи.
Когато се изправиш пред стая 506 виждаш табелка с надпис, а под него номер, а именно - стая 506.
Аз влизам!
...
Минути на затишие.
Минути специално за затишие!
...
СТАЯ 506!
-
Стая 506 беше приятно нажежена и осветена от слънчевите лъчи през деня и още толкова приятно през нощта от лунните бледи реснички.
Слънцето изпускаше снопове светлина, които създаваха прекрасните лилави цветове в стая 506.
Разбира се, случваше се Слънцето да залезе и да бъде заменено от Луната.
Знаете ли, слънчевата светлина не придаваше, а образуваше прекрасните лилави цветове в стаята. Заливаха я с лилави тонове от тавана до стени.
Както казах - Луната се появяваше понякога. Странност имаше и тя се задълбаваше. Лунната светилка създаваше тюркоазен цвят на дас цимер.
Стая 506, в това добре оформено кубче липсваха мебели, имаше само едно безкрайно широко перде, бяло на цвят, но променяше цвета си чрез лунно-слънчевата светлина.
Липсата на мебели никой не можеше да долови. Подът беше залят от един мокет*, приятно мек, пълен с пух, с ширина около 50см. Той доволно поемаше въпросната светлина, не я отразяваше по никакъв начин, поглъщаше я изцяло и придобиваше тези прекрасно приятни цветове.
Всъщност никой не можеше да разбере, че тези два, единствени детайла в стаята бяха бели.
Разбираемо.
Те никога не показваха реалността си.
Стените, таваните, вратата, които не се забелязваха, също бяха бели на цвят. Но те не променяха тоновете си.
Стая 506. Идеално изваяно кубче, с гладко бели стени, а в него се търкаляха, или лилави, или тюркоазени цветове. На кълбета се носеха насам и натам.
...
Стая 506.
Стая 506, която ни доведе до заветния пай.
Никой от гвардията не желае да разкрие динамичния път до успеха. Той ще си остане една потайна точка. Известно е само - ядем пай всеки ден. Отседнахме в стая 506.
Обичаме те стая 506.
Пай-кома.
Пай-цар.
Пай-царство.
Всичко това е твърде реално.
*мокетът е твърде важен елемент в този бокс
мокетът е специален за един човек
мокетът е обещан на въпросния човек
купуването на един мокет е моя следваща цел
четвъртък, 2 юли 2009 г.
uniteddogs.com
неделя, 14 юни 2009 г.
енергия
Енергия!
Енергия!
Енергия!
Ще се взриви нещо в мен!
Огромното напрежение минава на завойчета през корема и по-горните ми части!
Странно и прекалено хубаво усещане, което ме държи от няколко дена.
Имам си причина. Имам да изпълня нещо, което отлагам от месец вече.
Спирам се не само аз самата. Спират ме погледи, спират ме хора, спира ме самото нещо. Понякога ме плаше. Утре не би трябвало да се изплаша.
Мама каза, че приличам на пеперудка. Утре ще се изявявам на такава, нищо че често повтарям ' Пюм, пюм! Аз пчеличка съм.'
Ох, пукна ми се червото и дробчето. Усещам болки в далака. Белият ми дроб, нещо му стана. Не изпълнява елементарните си задължения. Нахлува специфичен газ през устата ми, насочва се към сърцето ми. Оп. Всичко е от любов.
Гърч в действие.
[23:35:03] des каза: off s teb mai
[23:35:09] des каза: moga za vs da si govorq
[23:35:16] des каза: bahti 4oveka si
Не е така, в момент на изключение съм сега, защото съм изпъленан с енегия от всякъде. Трудно човек може да си говори с мен за всичко, заблудааааааааааааа.
[23:46:04] ~ bambuki.``vmp` каза: bravo na nahusanoto mi to (sun)
Ако не беше този хъс, нямаше да има публикация 'енергия' в блога ми.
Енергия!
Енергия!
Ще се взриви нещо в мен!
Огромното напрежение минава на завойчета през корема и по-горните ми части!
Странно и прекалено хубаво усещане, което ме държи от няколко дена.
Имам си причина. Имам да изпълня нещо, което отлагам от месец вече.
Спирам се не само аз самата. Спират ме погледи, спират ме хора, спира ме самото нещо. Понякога ме плаше. Утре не би трябвало да се изплаша.
Мама каза, че приличам на пеперудка. Утре ще се изявявам на такава, нищо че често повтарям ' Пюм, пюм! Аз пчеличка съм.'
Ох, пукна ми се червото и дробчето. Усещам болки в далака. Белият ми дроб, нещо му стана. Не изпълнява елементарните си задължения. Нахлува специфичен газ през устата ми, насочва се към сърцето ми. Оп. Всичко е от любов.
Гърч в действие.
[23:35:03] des каза: off s teb mai
[23:35:09] des каза: moga za vs da si govorq
[23:35:16] des каза: bahti 4oveka si
Не е така, в момент на изключение съм сега, защото съм изпъленан с енегия от всякъде. Трудно човек може да си говори с мен за всичко, заблудааааааааааааа.
[23:46:04] ~ bambuki.``vmp` каза: bravo na nahusanoto mi to (sun)
Ако не беше този хъс, нямаше да има публикация 'енергия' в блога ми.
сряда, 27 май 2009 г.
вождо е д-р Тошков
Моята коса е една _ _ _ _ _ _ .
????
Който познае... ще разбере всичко по-долу.
- какво ядох вчера ( след ден ще стане онзи ден; 26.05.09)
- къде бях днес след 7 часа (днес; 27.05.09)
- в колко станах отново вчера (26.05.09)
- колко ми е прекрасно
- колко ми беше червено окото днес
- какво имам на едното рафтче на бюрото ми
- защо толкова много ми се спи
- как така са пуснали реклатама за лаксит по btv
- как д-р Тошков дойде до квартала по много важна работа
- кое ми е любимото дете от 9те класове
- защо Ваньо е толкова...
- кое нещо ми прегази корема в неделя (24.05.09)
- как Цу ще прави омлети
- как от червено на лилаво + зелено/от лилаво и жълто на черно
- как аз върху Чо
- за новото същество
- ще разбере моята най-голяма тайна за тази година (която доста хора знаят ;о)
????
Който познае... ще разбере всичко по-долу.
- какво ядох вчера ( след ден ще стане онзи ден; 26.05.09)
- къде бях днес след 7 часа (днес; 27.05.09)
- в колко станах отново вчера (26.05.09)
- колко ми е прекрасно
- колко ми беше червено окото днес
- какво имам на едното рафтче на бюрото ми
- защо толкова много ми се спи
- как така са пуснали реклатама за лаксит по btv
- как д-р Тошков дойде до квартала по много важна работа
- кое ми е любимото дете от 9те класове
- защо Ваньо е толкова...
- кое нещо ми прегази корема в неделя (24.05.09)
- как Цу ще прави омлети
- как от червено на лилаво + зелено/от лилаво и жълто на черно
- как аз върху Чо
- за новото същество
- ще разбере моята най-голяма тайна за тази година (която доста хора знаят ;о)
четвъртък, 7 май 2009 г.
топла вода
Бойлеро на Меф отделно! Тя ме просълзи, толкова е мила и гръмнала като него.
grumnal boilero!
Оставали 17 дни и после Мефа щяла да дойде, ще ми се лепне.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
И! Меф ми хареса снимката, пре.. добре.
изчадия
Някой изчадия от тетрадките и учебниците ми от Еле. Всичко, всичко е от нея ;///.
Последното траа да е задникът на любимата ни Десита (май, може и да е моят ;о)
неделя, 3 май 2009 г.
жълто/лилаво
Като реклама на coca-cola съм! В *.gif формат повече го докарвам, светкаме си.
'... споделяйки положителните емоции ми помогна и за моето настроение :)'
Ехааа!! Прекрасно е.
;;;Нанко
И все пак си остава дилемата - жълто или лилаво.
топлина, мощност
Изсмукване на депресия от мозъчни клетки и крака чрез вакуум.
Мозъчните клетки са главен източник на депресия.
Стопяване на съответните с ютия 2000w
Мозъчните клетки са главен източник на депресия.
Стопяване на съответните с ютия 2000w
сряда, 29 април 2009 г.
няма моменти
Рядко се случва да сме тъжни, но сега сме. Тъжна работа.
Всичко в мен е забавено. Движа се бавно, мисля още по-бавно, не реагирам. Чувам, но нищо не осмислям.
Защо всички ме усетиха? Явно ми е прекалено тъжно.
тъжно
тъжно
тъжно
и все пак звучи мило
Всичко в мен е забавено. Движа се бавно, мисля още по-бавно, не реагирам. Чувам, но нищо не осмислям.
Защо всички ме усетиха? Явно ми е прекалено тъжно.
тъжно
тъжно
тъжно
и все пак звучи мило
понеделник, 27 април 2009 г.
анализ
[21:09:19] Ивчо каза: говори
[21:10:16] vitamin x каза: pisha 'prikazka'
[21:10:19] vitamin x каза: :P
Днес беше адски продължителен ден (лъжа), през който бях доволна (отново лъжа), случва се да лъжа (този път не лъжа). От доста време не съм минавала през пространството на моето същество и това много ясно си личи (не си позволявам да лъжа).
Никой не знае какво ми се случи днес...
Преживях нещо много вълнуващо. Една специфична женска фигура постоянно кръжеше около мен и в мен. По едно време прекалено досадна ми дойде и ми мина една тънка мисъл през главата, насочена право и директно към отстраняването на личността й. След поредица от минути и случки усетих липсата й. Обиколих пространството и по някое време започнах да долавям разложителните й аромати, защото те бяхa много и все едни такива отблъскващи. Който е чел историята ми за автобуса, ще разбере за какво ароматизирано торнадо говоря.
Това женско същество беше превзело окръжност с диаметър около 23,56 метра по всякакъв възможен начин. Проникнах за малко в този неин кръг. Последва доближаване до нея от моя страна. Оказах натиск с малкото си пръстче върху нейното никакво тяло - не реагира. Надникнах под клепачите й - очи. Бяха зелени и нещо лигаво се носеше в зеления цвят. Сега се замислям, че това може би е била част от нейната лигавица, която беше на дупки, това го установих при следващите ми проверки. Тази информация ще трябва да я занеса в лабораторията ми под земята. Събрах голямата смелост, която ми липсва и отворих устата й. Нямаше нито едно кариесче на предните й зъби, само кучешките бяха под лек дефект, съвсем лек беше. Реших да я лиша от тях, нямаше за какво да се мъчи. Съвсем нежно подходих, чак стигнах до носа й. Там имаше нещо зелено и течно, това може би бяха нейните очи, който по рядката и прозрачна течност, а именно сополите й се бяха предвижили до носната кухина. Всичко това ви уверявам, че е истина.
Стигнах до решението краката, ръцете... Да не бъдат докосвани от мен. Насочих се към най-обширната част от нейното тяло, с най-интересни неща - коремооооооооооооооо. Нямах търпение да го отворя и да установя, защо тази гадина не мърда и постепенно спира да излъчва личните си аромати, които пък бяха толкова подтискащи. Не знам дали знаете, но има едни ножчета, сладко къдрави, лесно огъващи се, трудно режещи. С ето такова нещо успях след двайсетина минути и няколко секунди да й разрежа мекото на корема. За твърдото нямах време. Издълбах една огромна яма. Пред мен се откри величествена гледка.
Искам да спомена и още нещо. Преди да постъпя така с това невинно коремче забелязах едни малки дупчици, много малки по кожата. Бяха запълнени с нещо кафеникаво, не миришеше. След малко проучване се установи, че това е ако в течна форма. Някое човече е имало диария и е свършило работата върху това крехко нещичко. Лайнето е предизвикало разяждане. За състава няма да говорим, че тук е малко фина материята.
Пристъпвам отново към корема. Тръгнах да търся проблема, проблемът за нейното изчезване, изчезването на ароматите й, липса на съзнание. Просто бях сигурна, че е някъде там. Голямо разнообразие цари в тоя коремец, ех. Колко камъни имаше в бъбреците, еле, всичките ги изтръгнах. Искам да спомена и още нещо, жената имаше цяло желе в стомаха си. Голямо и червено, клатушкащо се. Бързо открих проблема. Червата й бяха зверски надупчени, на места разкъсани. Дупките бяха с диаметър около 2 сантиметра. После как да й функционирал правилно организма. Кой знае колко ценен материал е загубила милата жена покрай тези повреди на червата й. Помислих, си че мога да й дам още 5 минути живот, като й залепя всички разкъсвания с тиксо, а празнините да запълня с лепило 'капчица'. То подейства, ама май получи голямо натравяне. Извиках един човек от моите, който взе отпечатъци от червата й, трябваше точно да се докаже, кой й го бе сторил това...
Случилото се с тази жена не бе по вина само на моята тънка мисъл насочена към нея, а споменатите по-горе работи. Това, което отправих към нея можем да кажем, че се явява като катализатор в случая. Все пак и разгледах забележителния корем.
До тук свършва историята, защото все още чакам резултатите.
... и аз не знаех, докато не го измислих.
[21:10:16] vitamin x каза: pisha 'prikazka'
[21:10:19] vitamin x каза: :P
Днес беше адски продължителен ден (лъжа), през който бях доволна (отново лъжа), случва се да лъжа (този път не лъжа). От доста време не съм минавала през пространството на моето същество и това много ясно си личи (не си позволявам да лъжа).
Никой не знае какво ми се случи днес...
Преживях нещо много вълнуващо. Една специфична женска фигура постоянно кръжеше около мен и в мен. По едно време прекалено досадна ми дойде и ми мина една тънка мисъл през главата, насочена право и директно към отстраняването на личността й. След поредица от минути и случки усетих липсата й. Обиколих пространството и по някое време започнах да долавям разложителните й аромати, защото те бяхa много и все едни такива отблъскващи. Който е чел историята ми за автобуса, ще разбере за какво ароматизирано торнадо говоря.
Това женско същество беше превзело окръжност с диаметър около 23,56 метра по всякакъв възможен начин. Проникнах за малко в този неин кръг. Последва доближаване до нея от моя страна. Оказах натиск с малкото си пръстче върху нейното никакво тяло - не реагира. Надникнах под клепачите й - очи. Бяха зелени и нещо лигаво се носеше в зеления цвят. Сега се замислям, че това може би е била част от нейната лигавица, която беше на дупки, това го установих при следващите ми проверки. Тази информация ще трябва да я занеса в лабораторията ми под земята. Събрах голямата смелост, която ми липсва и отворих устата й. Нямаше нито едно кариесче на предните й зъби, само кучешките бяха под лек дефект, съвсем лек беше. Реших да я лиша от тях, нямаше за какво да се мъчи. Съвсем нежно подходих, чак стигнах до носа й. Там имаше нещо зелено и течно, това може би бяха нейните очи, който по рядката и прозрачна течност, а именно сополите й се бяха предвижили до носната кухина. Всичко това ви уверявам, че е истина.
Стигнах до решението краката, ръцете... Да не бъдат докосвани от мен. Насочих се към най-обширната част от нейното тяло, с най-интересни неща - коремооооооооооооооо. Нямах търпение да го отворя и да установя, защо тази гадина не мърда и постепенно спира да излъчва личните си аромати, които пък бяха толкова подтискащи. Не знам дали знаете, но има едни ножчета, сладко къдрави, лесно огъващи се, трудно режещи. С ето такова нещо успях след двайсетина минути и няколко секунди да й разрежа мекото на корема. За твърдото нямах време. Издълбах една огромна яма. Пред мен се откри величествена гледка.
Искам да спомена и още нещо. Преди да постъпя така с това невинно коремче забелязах едни малки дупчици, много малки по кожата. Бяха запълнени с нещо кафеникаво, не миришеше. След малко проучване се установи, че това е ако в течна форма. Някое човече е имало диария и е свършило работата върху това крехко нещичко. Лайнето е предизвикало разяждане. За състава няма да говорим, че тук е малко фина материята.
Пристъпвам отново към корема. Тръгнах да търся проблема, проблемът за нейното изчезване, изчезването на ароматите й, липса на съзнание. Просто бях сигурна, че е някъде там. Голямо разнообразие цари в тоя коремец, ех. Колко камъни имаше в бъбреците, еле, всичките ги изтръгнах. Искам да спомена и още нещо, жената имаше цяло желе в стомаха си. Голямо и червено, клатушкащо се. Бързо открих проблема. Червата й бяха зверски надупчени, на места разкъсани. Дупките бяха с диаметър около 2 сантиметра. После как да й функционирал правилно организма. Кой знае колко ценен материал е загубила милата жена покрай тези повреди на червата й. Помислих, си че мога да й дам още 5 минути живот, като й залепя всички разкъсвания с тиксо, а празнините да запълня с лепило 'капчица'. То подейства, ама май получи голямо натравяне. Извиках един човек от моите, който взе отпечатъци от червата й, трябваше точно да се докаже, кой й го бе сторил това...
Случилото се с тази жена не бе по вина само на моята тънка мисъл насочена към нея, а споменатите по-горе работи. Това, което отправих към нея можем да кажем, че се явява като катализатор в случая. Все пак и разгледах забележителния корем.
До тук свършва историята, защото все още чакам резултатите.
... и аз не знаех, докато не го измислих.
петък, 24 април 2009 г.
баланс
Мислех си, че единственото нещо, което не мога да овладея в себе си... са тъпите мисли, които по много странен начин се наслояват в областта около мозъка ми. Жалко е такова, защото си позволявам да нахлуват такива глупави неща. До преди доста часове си го мислих, но не...
Времето беше хубаво. Вървях си бавноо, направо влачеща форма изкарах, та до училище. Направих грешката да свия в едната страна, за да не се блъскам в хората. Нямах сили за хиляда движения наляво и надясно. Грешка си беше, трябваше да се оставя хората да си ме заобикалят. Когато поех към едната страна, не можах да се спра, имах чувството, че ще се забия в близкаа стъклария, изгубих физически контрол, колко вълнуващо. Спрях си на една точка, огледах се, помислих какво става и продължих, с голямата надежда, че няма да припадам. Не желаех да минавам повторно през огромната фурия от притеснения, които се явяваха от страна на приятели, близки... Изключвам паническия момент с линейки и всичко, което ти причиняват онея същества.
Припадането е нещо много странно. Поне при мен. Звучи, сякаш най-редовно си губя съзнание. Изпадаш в синя дупка, след минути се връщаш пак сред цветния свят ии ти се губят някакви моменти. Малко са, но ти се струват адски много. Може да ти трепери нещо, да си със сивкав цвят, ама нищо де.
Все си мисля, че някога ще намеря противоположна на моята душа, която ще обича да припада. Ще чувства наслада. Ще се радва особено много на момента, в който се съвзема, тогава, когато ти блясват минимални моменти..
Вметка: когато видя неква супер изпъкнала ведна и ми става лошо, аз си имам една такава на ръката, която по едно време само си я тормозих. От месеци не я закачам, защото просто се случи, благодарение на поредното ми мъчение над нея си припаднах. Не беше от слънцето и всякви други глупости, които си бяха втълпили всички, а от тоя пулсиращ маркуч на ръката ми ;р.
Да вметна нещо: Извадките бяха специално за позитивната ми By, защото достъпът до другия ми блог е малко по-специфичен.
Времето беше хубаво. Вървях си бавноо, направо влачеща форма изкарах, та до училище. Направих грешката да свия в едната страна, за да не се блъскам в хората. Нямах сили за хиляда движения наляво и надясно. Грешка си беше, трябваше да се оставя хората да си ме заобикалят. Когато поех към едната страна, не можах да се спра, имах чувството, че ще се забия в близкаа стъклария, изгубих физически контрол, колко вълнуващо. Спрях си на една точка, огледах се, помислих какво става и продължих, с голямата надежда, че няма да припадам. Не желаех да минавам повторно през огромната фурия от притеснения, които се явяваха от страна на приятели, близки... Изключвам паническия момент с линейки и всичко, което ти причиняват онея същества.
Припадането е нещо много странно. Поне при мен. Звучи, сякаш най-редовно си губя съзнание. Изпадаш в синя дупка, след минути се връщаш пак сред цветния свят ии ти се губят някакви моменти. Малко са, но ти се струват адски много. Може да ти трепери нещо, да си със сивкав цвят, ама нищо де.
Все си мисля, че някога ще намеря противоположна на моята душа, която ще обича да припада. Ще чувства наслада. Ще се радва особено много на момента, в който се съвзема, тогава, когато ти блясват минимални моменти..
Вметка: когато видя неква супер изпъкнала ведна и ми става лошо, аз си имам една такава на ръката, която по едно време само си я тормозих. От месеци не я закачам, защото просто се случи, благодарение на поредното ми мъчение над нея си припаднах. Не беше от слънцето и всякви други глупости, които си бяха втълпили всички, а от тоя пулсиращ маркуч на ръката ми ;р.
Да вметна нещо: Извадките бяха специално за позитивната ми By, защото достъпът до другия ми блог е малко по-специфичен.
вторник, 21 април 2009 г.
извадки
споделям, споделям...
... споделям, споделям, че не можах да изпъкна.
Ха, за пореден път няя кво да кажа. Кво ли да кажа, еми не знам.
Не съм си махнала още коледните останки. Е й?!??!!?
Случи ми се нещо прекрасно, видях я - тя се изсра. Хех, беше една от най-милите картинки, които бях виждала. Малко или много се просълзих, от една страна, за да я стимулирам. Прекалено е спечена тези дни, в рядко състояние е хм, удивителна!
Хм, не знам защо... Но докато изписвах думичката 'изсрах' си мислех за Меф.
Днес беше странна, особено щастлива и тъжна. Възхищавам й се на начин, по който успява да съчетава и двете състояние, но никога не се намира в средно положение. Мощно щастлива, мощно тъжна.
Днес я намразих, изгаври се по брутален начин c Lazy Town. Ужасна е. Мразя е. А и ме кара да се чувствам добре. Тя ме изпълва повече дори от Слънцето. Нека избухне. След това ще я последвам.
Каза ми доволно - Аз, аз. Искаше да умре.
' ама ти знаеш ли, че там, където ще попаднеш хората не могат да серат. няма грам лайно. има само некви ментета, който наричат лайна. (те са едни курабийки, нищо повечее и все пак ги мислят за лайна. ) от който можещ супер мощно да се издрайфаш, да ти излязат червата през малките ти ноздрички. а от напрежението черепа да ти се пръсне, а оттам и мозъка, бе, детеееееееееееее. а вените ти, ахх... киселината живее върху тях. '
Отказа се! Но всичко това е истина.
HClO4
Перхлорна киселина за вас и за всички около вас. Сярна киселина за Мефа и нейните венулии. По тях киселината ще плъзне по капиляри, вени.. Ахх, красота. Тя ще живее с киселина в малкото си телце и ще бъде единствената.
...
уби ни се желанието!
валенсински шит.
Хаааааа, днес се развива поредната шибана история, придружена от валентинския празник, който е не по-малко шибан!! Да мрът. Всички, който го празнуват и му се радват много здраво!!! Да серат само розови и издути съчицаааааа, да се насерат, насерат и пак насерат. Ако искат и море от течни сърца да серат (на тва му се вика валентиснката диария). Все ми е тая. Нека намразят празника, той е гнусен!!! За зарезана същото, върви след дрисливите сърчицааааааа. Здраво е обвързан с розовата история!!!
След цялата розова история идва ред на далеч не толкова приятната (май).
Беше лепнала 3 1 4 9 14 1 12 6 14 херпес, wtf O___________________________O.
Тръшкаше се и ревеше. От радост!!! Това беше най-милият подарък, който й беше правил някога нейният bfr. Надяваше се никога да не й минава тва странно нещо.
Но едва след ден всичко това беше изчезнало. Тя изпадна в дълбока депресия, имаше желание да се нареже точно там, където се намираха веничките й, но тъй като и една не беше останалa се надяваше да улучи някой друг капиляр. Беше толкова нещастна. Дори не подозираше, че по цялото й тяло беше плъзнал този малък херпес, беше се насочил към гладкото й мозъче, хакнеше ли го - оставаше на място.
След месец тя...
(Само аз знам какво е станало, но трябва да ходя на химия, така че... )
конец.
-
Мислех да продължа историята по възможно най-бруталния начин, но няма да го направя.
...
(иии тук следваха едни мои писания, които реших да махна)
... споделям, споделям, че не можах да изпъкна.
Ха, за пореден път няя кво да кажа. Кво ли да кажа, еми не знам.
Не съм си махнала още коледните останки. Е й?!??!!?
Случи ми се нещо прекрасно, видях я - тя се изсра. Хех, беше една от най-милите картинки, които бях виждала. Малко или много се просълзих, от една страна, за да я стимулирам. Прекалено е спечена тези дни, в рядко състояние е хм, удивителна!
Хм, не знам защо... Но докато изписвах думичката 'изсрах' си мислех за Меф.
Днес беше странна, особено щастлива и тъжна. Възхищавам й се на начин, по който успява да съчетава и двете състояние, но никога не се намира в средно положение. Мощно щастлива, мощно тъжна.
Днес я намразих, изгаври се по брутален начин c Lazy Town. Ужасна е. Мразя е. А и ме кара да се чувствам добре. Тя ме изпълва повече дори от Слънцето. Нека избухне. След това ще я последвам.
Каза ми доволно - Аз, аз. Искаше да умре.
' ама ти знаеш ли, че там, където ще попаднеш хората не могат да серат. няма грам лайно. има само некви ментета, който наричат лайна. (те са едни курабийки, нищо повечее и все пак ги мислят за лайна. ) от който можещ супер мощно да се издрайфаш, да ти излязат червата през малките ти ноздрички. а от напрежението черепа да ти се пръсне, а оттам и мозъка, бе, детеееееееееееее. а вените ти, ахх... киселината живее върху тях. '
Отказа се! Но всичко това е истина.
HClO4
Перхлорна киселина за вас и за всички около вас. Сярна киселина за Мефа и нейните венулии. По тях киселината ще плъзне по капиляри, вени.. Ахх, красота. Тя ще живее с киселина в малкото си телце и ще бъде единствената.
...
уби ни се желанието!
валенсински шит.
Хаааааа, днес се развива поредната шибана история, придружена от валентинския празник, който е не по-малко шибан!! Да мрът. Всички, който го празнуват и му се радват много здраво!!! Да серат само розови и издути съчицаааааа, да се насерат, насерат и пак насерат. Ако искат и море от течни сърца да серат (на тва му се вика валентиснката диария). Все ми е тая. Нека намразят празника, той е гнусен!!! За зарезана същото, върви след дрисливите сърчицааааааа. Здраво е обвързан с розовата история!!!
От къде тая непоносимост изведнъж - никой не знае, пъкк интересува ли го - НЕЕЕЕЕЕЕ, защото всичко е шибано, а така!
-
Въпреки, че розовият 'празник' не ни понася, днес гледахме (т.е Аз) Angus Thongs and Perfect Snogging. Хех, да ее, няма нищо общо с деня, но имаше някой 'розоффки' моменти. Който пък ми се сториха толкова сладкииии. Що ли всичко там ми е толкова познато.
Всичко, което няма общо с валентина го обичам, но само днес. Извън този ден обичам малко неща.
След цялата розова история идва ред на далеч не толкова приятната (май).
Беше лепнала 3 1 4 9 14 1 12 6 14 херпес, wtf O___________________________O.
Тръшкаше се и ревеше. От радост!!! Това беше най-милият подарък, който й беше правил някога нейният bfr. Надяваше се никога да не й минава тва странно нещо.
Но едва след ден всичко това беше изчезнало. Тя изпадна в дълбока депресия, имаше желание да се нареже точно там, където се намираха веничките й, но тъй като и една не беше останалa се надяваше да улучи някой друг капиляр. Беше толкова нещастна. Дори не подозираше, че по цялото й тяло беше плъзнал този малък херпес, беше се насочил към гладкото й мозъче, хакнеше ли го - оставаше на място.
След месец тя...
(Само аз знам какво е станало, но трябва да ходя на химия, така че... )
конец.
-
Мислех да продължа историята по възможно най-бруталния начин, но няма да го направя.
...
(иии тук следваха едни мои писания, които реших да махна)
вторник, 14 април 2009 г.
Моят кабинет.
Не мога да пресичам огромните улици. Знаех си го, но... Трябваше ми доказателство, че наистина не мога. Получих си го и за малко да бъда сгазена, премазана, омазана...
Кабинет, кабинет, имам сиииии. Там ще се занимавам само с вашите проблеми, ще ви лекувам, ще ви давам съвети, квото искате ще ви правя.
Първият ми клиент имаше раздалечаване на двете полукълба на мозъка, секваше му се информацията от всякъде. Днес ме информира, че е бил изпаднал в депресия, скоро ще загине. Може да е неква безобидна сдухлясала история, но в този случая е прекалено сериозно. Ще ми загине първият клиен, ухьхуаухухаухьа.
Кабинет, кабинет, имам сиииии. Там ще се занимавам само с вашите проблеми, ще ви лекувам, ще ви давам съвети, квото искате ще ви правя.
Първият ми клиент имаше раздалечаване на двете полукълба на мозъка, секваше му се информацията от всякъде. Днес ме информира, че е бил изпаднал в депресия, скоро ще загине. Може да е неква безобидна сдухлясала история, но в този случая е прекалено сериозно. Ще ми загине първият клиен, ухьхуаухухаухьа.
събота, 11 април 2009 г.
Не знам дали съм се секнала, но...
Не мога да си обясня нещо...
Имам странното чувство, че съм зверски гладна. Твърде не/възможно е да си втълпявам, защото това неопределено положение ме преследва през часове, дори и през минути, рядко и секунди. Честотата се засилва. Неопределеното тук, е че засищам глада си. Но той пак се появява. Колко измислено от страна на корема ми.
За сега съм намерила два примерни изхода от тва положение.
Единият вариант е да си купя горчив лак за нокти и да го изпия, така ще си съдере корема. Но всичко ще загине, ще унищожа бактериите, без да го желая.
Другият вариант е да си легна, ама не мога да си легна супер гладна, може да извърша някоя гадна работа в спящо състояние, ама ще ми е твърде гузно да оставя корема ми да си говори, къркори сам цяла нощ.
Онзи ден спря токът. Вечерта беше, още не бяха сменили времето. За някъв късмет целият квартал беше лишен от токово удоволствие. Погледнах през прозореца и не беше тъмно, а сиво. Можеше с малко повече усилия и с помощта на лунната светлина да различа някои неща. Просто исках да кажа, че през нощта не е толкова тъмно. Също - ако си легна с празен корем, знам, че няма да го е страх от тъмното, а само ще бъде оставен на произвола на съдбата и ще си къркори самичък. Ще си води дълги монолози, а после ще ми разказва. Всъщност коремът ми е много поетичен. Харесват му повечето неща на Меланхолик. Лесно се вдъхновява. Обикновено по време на час започва силно и продължително да къркори. Понякога е забавно, а друг път прекалено забавно и ми идва да го изтръгна. Ще си го разгледам и ще си запазя само това от него, което ми харесва. Например бактерииките. Ще ги затворя в буркан и ще намеря начин да увелича размерите им, за да могат повече хора да ми ги гледат. Твърде егоистично е само аз да им се наслаждавам.
В момента ям картофени топчета, но малко докарват вкус на маслини. Коремът ми няма да е доволен. Все тая.
Отивам да гледам RRRrrrr - филмченцецеце, с моята най-любима Мефа.
RRRrrrr. Това е каменната ера.
Секнах се.
Имам странното чувство, че съм зверски гладна. Твърде не/възможно е да си втълпявам, защото това неопределено положение ме преследва през часове, дори и през минути, рядко и секунди. Честотата се засилва. Неопределеното тук, е че засищам глада си. Но той пак се появява. Колко измислено от страна на корема ми.
За сега съм намерила два примерни изхода от тва положение.
Единият вариант е да си купя горчив лак за нокти и да го изпия, така ще си съдере корема. Но всичко ще загине, ще унищожа бактериите, без да го желая.
Другият вариант е да си легна, ама не мога да си легна супер гладна, може да извърша някоя гадна работа в спящо състояние, ама ще ми е твърде гузно да оставя корема ми да си говори, къркори сам цяла нощ.
Онзи ден спря токът. Вечерта беше, още не бяха сменили времето. За някъв късмет целият квартал беше лишен от токово удоволствие. Погледнах през прозореца и не беше тъмно, а сиво. Можеше с малко повече усилия и с помощта на лунната светлина да различа някои неща. Просто исках да кажа, че през нощта не е толкова тъмно. Също - ако си легна с празен корем, знам, че няма да го е страх от тъмното, а само ще бъде оставен на произвола на съдбата и ще си къркори самичък. Ще си води дълги монолози, а после ще ми разказва. Всъщност коремът ми е много поетичен. Харесват му повечето неща на Меланхолик. Лесно се вдъхновява. Обикновено по време на час започва силно и продължително да къркори. Понякога е забавно, а друг път прекалено забавно и ми идва да го изтръгна. Ще си го разгледам и ще си запазя само това от него, което ми харесва. Например бактерииките. Ще ги затворя в буркан и ще намеря начин да увелича размерите им, за да могат повече хора да ми ги гледат. Твърде егоистично е само аз да им се наслаждавам.
В момента ям картофени топчета, но малко докарват вкус на маслини. Коремът ми няма да е доволен. Все тая.
Отивам да гледам RRRrrrr - филмченцецеце, с моята най-любима Мефа.
RRRrrrr. Това е каменната ера.
Секнах се.
петък, 3 април 2009 г.
след цял един ден
Преди малко се усетих, че ръката ми трепери. Само едната. Тва е ужасно. Побърквам се, некво странно чувство е, сякаш нещо минава по цялата ми ръка и по някоя време просто се сеща да спре точно в областта около лаката ми. Стои си там и не мърда, дам и ме побърква. Дразня се. Ще отиде и към пръстите, което ще ме накара да загина.
След 2 минути:
Етоооооо, стигна и до пръстите ми. Некво студено минава през тях, това най го мразя. Противно е.
След 1 минута:
Аааааааа, не, другата ми ръка пък изтръпна, защо само тяяяяя??!
Кво им става на тея ръце, кво ми става на мен??!??!
Искам едната ми ръка да избухне. Искам другата ми ръка да избухне. Искам цялото ми телце да избухне. Искам само дробчетата ми да се запазят и да живеят.
Днес определено не съм се спряла в нас, зле ми е, изморена съм. Чувствам как гърча се приближава. Нямам крака, нямам нищо.
Няма по-глупаво нещо от това да стоиш сред едноо голямо шосе, по някоя време да се сетиш, че под теб има река, да отидеш до по-близкия парапет и да се надвесиш. Да ти се завие свят, ноо да не се отдръпнеш. Вярно, че имам опит и винаги като мина покрай това място се надвесвам и ми идва да повръщам, защото ми е гнусно... Ноо все пак някой път може верно да се обърна и да пльосна болезнено в мръсната вода.
Филм - спане - няма утре. Няма да се събуждам утре, защото така съм решила, не ми се става, искам да спя цял ден, наваксване. Не ми пука, че имам някоя друга работа да свърша. Щом неска не отидох до факултета, кво да говорим за утрешните раоти.
След 2 минути:
Етоооооо, стигна и до пръстите ми. Некво студено минава през тях, това най го мразя. Противно е.
След 1 минута:
Аааааааа, не, другата ми ръка пък изтръпна, защо само тяяяяя??!
Кво им става на тея ръце, кво ми става на мен??!??!
Искам едната ми ръка да избухне. Искам другата ми ръка да избухне. Искам цялото ми телце да избухне. Искам само дробчетата ми да се запазят и да живеят.
Днес определено не съм се спряла в нас, зле ми е, изморена съм. Чувствам как гърча се приближава. Нямам крака, нямам нищо.
Няма по-глупаво нещо от това да стоиш сред едноо голямо шосе, по някоя време да се сетиш, че под теб има река, да отидеш до по-близкия парапет и да се надвесиш. Да ти се завие свят, ноо да не се отдръпнеш. Вярно, че имам опит и винаги като мина покрай това място се надвесвам и ми идва да повръщам, защото ми е гнусно... Ноо все пак някой път може верно да се обърна и да пльосна болезнено в мръсната вода.
Филм - спане - няма утре. Няма да се събуждам утре, защото така съм решила, не ми се става, искам да спя цял ден, наваксване. Не ми пука, че имам някоя друга работа да свърша. Щом неска не отидох до факултета, кво да говорим за утрешните раоти.
вторник, 31 март 2009 г.
влакченце
12 дена почивка. Трябва и да реша нещо, блааах.
Утре най-любимото ми съществе има рожден ден!
Уф, ще е хубаво, ако се измъкна. Просто отивам на гарата, хващам си първия влак и забивам някъде. Времето става все по-хубаво, така че можем да преспим на някоя пейка. Начин да се измъкнеш от гаден проблем.
Честно казано прекалено много ми се спи, за да... мисля. Така че... Няма ни (изчезва в този момент).
Утре най-любимото ми съществе има рожден ден!
Уф, ще е хубаво, ако се измъкна. Просто отивам на гарата, хващам си първия влак и забивам някъде. Времето става все по-хубаво, така че можем да преспим на някоя пейка. Начин да се измъкнеш от гаден проблем.
Честно казано прекалено много ми се спи, за да... мисля. Така че... Няма ни (изчезва в този момент).
понеделник, 30 март 2009 г.
Лека стъпка
Абонамент за:
Коментари (Atom)
