... Когато заплачеш
... Когато сълзичката напусне нежното ти лице
... Когато
... дали и чувствата тогава си отиват
... или ги преоткриваш по-нови и по-силни!
"
"
"
ако не виждате кавичките, вижте ги
Понякога те, сълзичките, са толкова бързи. Подобно на ураган, не можеш да ги спреш или задържиш. Силна емоция втриса тялото ти, зараждат се в тъжните ти очи и стремглаво се спускат надолу, стигат до долното ръбче на лицето ти и... И изчезват. Една след друга, като седфчета се нижат и нижат, а емоциите... Те бушуват и се блъскат в пределите на тялото ти. Уж плачът помага, помага да се освободиш от напрежението, уж...
Понякога те, сълзичките, са толкова бавни и мързеливи. Приплъзват се по лицето ти, а в един момент спират и.. И изстиват по кожата ти. Сякаш изпращаш, прогонваш затворените си чувства, а в един момент те отново се пропиват в кожата ти и нахлуват вътре в теб. Отново биваш техен дом.
Емоциите са сложни
Чувствата са сложни
Хората са сложни
Отношенията и взаимоотношенията са сложни
Светът е сложен
... който те изграждат
... и никога няма да бъдат прости, никога!
... и винаги ще бъдат трудно разбираеми, винаги!
*винаги има и радости, за които плачем; щастливите сълзички, но.. за тях някой друг път, може би, може би;
и все пак това са някак (за) обичайни/нормални неща, но тъй необясними...
! Честита Нова Година на моя изоставен блог. Открива се годината с нещо не толкова весело, но може би всичко това е породено от постоянното дъждовно английско време. Живи, здрави и позитивни. Винаги сред щастието има малко място и за тъга. Винаги сред тъгата има малко място и за щастие.
