Рядко се случва да сме тъжни, но сега сме. Тъжна работа.
Всичко в мен е забавено. Движа се бавно, мисля още по-бавно, не реагирам. Чувам, но нищо не осмислям.
Защо всички ме усетиха? Явно ми е прекалено тъжно.
тъжно
тъжно
тъжно
и все пак звучи мило
сряда, 29 април 2009 г.
понеделник, 27 април 2009 г.
анализ
[21:09:19] Ивчо каза: говори
[21:10:16] vitamin x каза: pisha 'prikazka'
[21:10:19] vitamin x каза: :P
Днес беше адски продължителен ден (лъжа), през който бях доволна (отново лъжа), случва се да лъжа (този път не лъжа). От доста време не съм минавала през пространството на моето същество и това много ясно си личи (не си позволявам да лъжа).
Никой не знае какво ми се случи днес...
Преживях нещо много вълнуващо. Една специфична женска фигура постоянно кръжеше около мен и в мен. По едно време прекалено досадна ми дойде и ми мина една тънка мисъл през главата, насочена право и директно към отстраняването на личността й. След поредица от минути и случки усетих липсата й. Обиколих пространството и по някое време започнах да долавям разложителните й аромати, защото те бяхa много и все едни такива отблъскващи. Който е чел историята ми за автобуса, ще разбере за какво ароматизирано торнадо говоря.
Това женско същество беше превзело окръжност с диаметър около 23,56 метра по всякакъв възможен начин. Проникнах за малко в този неин кръг. Последва доближаване до нея от моя страна. Оказах натиск с малкото си пръстче върху нейното никакво тяло - не реагира. Надникнах под клепачите й - очи. Бяха зелени и нещо лигаво се носеше в зеления цвят. Сега се замислям, че това може би е била част от нейната лигавица, която беше на дупки, това го установих при следващите ми проверки. Тази информация ще трябва да я занеса в лабораторията ми под земята. Събрах голямата смелост, която ми липсва и отворих устата й. Нямаше нито едно кариесче на предните й зъби, само кучешките бяха под лек дефект, съвсем лек беше. Реших да я лиша от тях, нямаше за какво да се мъчи. Съвсем нежно подходих, чак стигнах до носа й. Там имаше нещо зелено и течно, това може би бяха нейните очи, който по рядката и прозрачна течност, а именно сополите й се бяха предвижили до носната кухина. Всичко това ви уверявам, че е истина.
Стигнах до решението краката, ръцете... Да не бъдат докосвани от мен. Насочих се към най-обширната част от нейното тяло, с най-интересни неща - коремооооооооооооооо. Нямах търпение да го отворя и да установя, защо тази гадина не мърда и постепенно спира да излъчва личните си аромати, които пък бяха толкова подтискащи. Не знам дали знаете, но има едни ножчета, сладко къдрави, лесно огъващи се, трудно режещи. С ето такова нещо успях след двайсетина минути и няколко секунди да й разрежа мекото на корема. За твърдото нямах време. Издълбах една огромна яма. Пред мен се откри величествена гледка.
Искам да спомена и още нещо. Преди да постъпя така с това невинно коремче забелязах едни малки дупчици, много малки по кожата. Бяха запълнени с нещо кафеникаво, не миришеше. След малко проучване се установи, че това е ако в течна форма. Някое човече е имало диария и е свършило работата върху това крехко нещичко. Лайнето е предизвикало разяждане. За състава няма да говорим, че тук е малко фина материята.
Пристъпвам отново към корема. Тръгнах да търся проблема, проблемът за нейното изчезване, изчезването на ароматите й, липса на съзнание. Просто бях сигурна, че е някъде там. Голямо разнообразие цари в тоя коремец, ех. Колко камъни имаше в бъбреците, еле, всичките ги изтръгнах. Искам да спомена и още нещо, жената имаше цяло желе в стомаха си. Голямо и червено, клатушкащо се. Бързо открих проблема. Червата й бяха зверски надупчени, на места разкъсани. Дупките бяха с диаметър около 2 сантиметра. После как да й функционирал правилно организма. Кой знае колко ценен материал е загубила милата жена покрай тези повреди на червата й. Помислих, си че мога да й дам още 5 минути живот, като й залепя всички разкъсвания с тиксо, а празнините да запълня с лепило 'капчица'. То подейства, ама май получи голямо натравяне. Извиках един човек от моите, който взе отпечатъци от червата й, трябваше точно да се докаже, кой й го бе сторил това...
Случилото се с тази жена не бе по вина само на моята тънка мисъл насочена към нея, а споменатите по-горе работи. Това, което отправих към нея можем да кажем, че се явява като катализатор в случая. Все пак и разгледах забележителния корем.
До тук свършва историята, защото все още чакам резултатите.
... и аз не знаех, докато не го измислих.
[21:10:16] vitamin x каза: pisha 'prikazka'
[21:10:19] vitamin x каза: :P
Днес беше адски продължителен ден (лъжа), през който бях доволна (отново лъжа), случва се да лъжа (този път не лъжа). От доста време не съм минавала през пространството на моето същество и това много ясно си личи (не си позволявам да лъжа).
Никой не знае какво ми се случи днес...
Преживях нещо много вълнуващо. Една специфична женска фигура постоянно кръжеше около мен и в мен. По едно време прекалено досадна ми дойде и ми мина една тънка мисъл през главата, насочена право и директно към отстраняването на личността й. След поредица от минути и случки усетих липсата й. Обиколих пространството и по някое време започнах да долавям разложителните й аромати, защото те бяхa много и все едни такива отблъскващи. Който е чел историята ми за автобуса, ще разбере за какво ароматизирано торнадо говоря.
Това женско същество беше превзело окръжност с диаметър около 23,56 метра по всякакъв възможен начин. Проникнах за малко в този неин кръг. Последва доближаване до нея от моя страна. Оказах натиск с малкото си пръстче върху нейното никакво тяло - не реагира. Надникнах под клепачите й - очи. Бяха зелени и нещо лигаво се носеше в зеления цвят. Сега се замислям, че това може би е била част от нейната лигавица, която беше на дупки, това го установих при следващите ми проверки. Тази информация ще трябва да я занеса в лабораторията ми под земята. Събрах голямата смелост, която ми липсва и отворих устата й. Нямаше нито едно кариесче на предните й зъби, само кучешките бяха под лек дефект, съвсем лек беше. Реших да я лиша от тях, нямаше за какво да се мъчи. Съвсем нежно подходих, чак стигнах до носа й. Там имаше нещо зелено и течно, това може би бяха нейните очи, който по рядката и прозрачна течност, а именно сополите й се бяха предвижили до носната кухина. Всичко това ви уверявам, че е истина.
Стигнах до решението краката, ръцете... Да не бъдат докосвани от мен. Насочих се към най-обширната част от нейното тяло, с най-интересни неща - коремооооооооооооооо. Нямах търпение да го отворя и да установя, защо тази гадина не мърда и постепенно спира да излъчва личните си аромати, които пък бяха толкова подтискащи. Не знам дали знаете, но има едни ножчета, сладко къдрави, лесно огъващи се, трудно режещи. С ето такова нещо успях след двайсетина минути и няколко секунди да й разрежа мекото на корема. За твърдото нямах време. Издълбах една огромна яма. Пред мен се откри величествена гледка.
Искам да спомена и още нещо. Преди да постъпя така с това невинно коремче забелязах едни малки дупчици, много малки по кожата. Бяха запълнени с нещо кафеникаво, не миришеше. След малко проучване се установи, че това е ако в течна форма. Някое човече е имало диария и е свършило работата върху това крехко нещичко. Лайнето е предизвикало разяждане. За състава няма да говорим, че тук е малко фина материята.
Пристъпвам отново към корема. Тръгнах да търся проблема, проблемът за нейното изчезване, изчезването на ароматите й, липса на съзнание. Просто бях сигурна, че е някъде там. Голямо разнообразие цари в тоя коремец, ех. Колко камъни имаше в бъбреците, еле, всичките ги изтръгнах. Искам да спомена и още нещо, жената имаше цяло желе в стомаха си. Голямо и червено, клатушкащо се. Бързо открих проблема. Червата й бяха зверски надупчени, на места разкъсани. Дупките бяха с диаметър около 2 сантиметра. После как да й функционирал правилно организма. Кой знае колко ценен материал е загубила милата жена покрай тези повреди на червата й. Помислих, си че мога да й дам още 5 минути живот, като й залепя всички разкъсвания с тиксо, а празнините да запълня с лепило 'капчица'. То подейства, ама май получи голямо натравяне. Извиках един човек от моите, който взе отпечатъци от червата й, трябваше точно да се докаже, кой й го бе сторил това...
Случилото се с тази жена не бе по вина само на моята тънка мисъл насочена към нея, а споменатите по-горе работи. Това, което отправих към нея можем да кажем, че се явява като катализатор в случая. Все пак и разгледах забележителния корем.
До тук свършва историята, защото все още чакам резултатите.
... и аз не знаех, докато не го измислих.
петък, 24 април 2009 г.
баланс
Мислех си, че единственото нещо, което не мога да овладея в себе си... са тъпите мисли, които по много странен начин се наслояват в областта около мозъка ми. Жалко е такова, защото си позволявам да нахлуват такива глупави неща. До преди доста часове си го мислих, но не...
Времето беше хубаво. Вървях си бавноо, направо влачеща форма изкарах, та до училище. Направих грешката да свия в едната страна, за да не се блъскам в хората. Нямах сили за хиляда движения наляво и надясно. Грешка си беше, трябваше да се оставя хората да си ме заобикалят. Когато поех към едната страна, не можах да се спра, имах чувството, че ще се забия в близкаа стъклария, изгубих физически контрол, колко вълнуващо. Спрях си на една точка, огледах се, помислих какво става и продължих, с голямата надежда, че няма да припадам. Не желаех да минавам повторно през огромната фурия от притеснения, които се явяваха от страна на приятели, близки... Изключвам паническия момент с линейки и всичко, което ти причиняват онея същества.
Припадането е нещо много странно. Поне при мен. Звучи, сякаш най-редовно си губя съзнание. Изпадаш в синя дупка, след минути се връщаш пак сред цветния свят ии ти се губят някакви моменти. Малко са, но ти се струват адски много. Може да ти трепери нещо, да си със сивкав цвят, ама нищо де.
Все си мисля, че някога ще намеря противоположна на моята душа, която ще обича да припада. Ще чувства наслада. Ще се радва особено много на момента, в който се съвзема, тогава, когато ти блясват минимални моменти..
Вметка: когато видя неква супер изпъкнала ведна и ми става лошо, аз си имам една такава на ръката, която по едно време само си я тормозих. От месеци не я закачам, защото просто се случи, благодарение на поредното ми мъчение над нея си припаднах. Не беше от слънцето и всякви други глупости, които си бяха втълпили всички, а от тоя пулсиращ маркуч на ръката ми ;р.
Да вметна нещо: Извадките бяха специално за позитивната ми By, защото достъпът до другия ми блог е малко по-специфичен.
Времето беше хубаво. Вървях си бавноо, направо влачеща форма изкарах, та до училище. Направих грешката да свия в едната страна, за да не се блъскам в хората. Нямах сили за хиляда движения наляво и надясно. Грешка си беше, трябваше да се оставя хората да си ме заобикалят. Когато поех към едната страна, не можах да се спра, имах чувството, че ще се забия в близкаа стъклария, изгубих физически контрол, колко вълнуващо. Спрях си на една точка, огледах се, помислих какво става и продължих, с голямата надежда, че няма да припадам. Не желаех да минавам повторно през огромната фурия от притеснения, които се явяваха от страна на приятели, близки... Изключвам паническия момент с линейки и всичко, което ти причиняват онея същества.
Припадането е нещо много странно. Поне при мен. Звучи, сякаш най-редовно си губя съзнание. Изпадаш в синя дупка, след минути се връщаш пак сред цветния свят ии ти се губят някакви моменти. Малко са, но ти се струват адски много. Може да ти трепери нещо, да си със сивкав цвят, ама нищо де.
Все си мисля, че някога ще намеря противоположна на моята душа, която ще обича да припада. Ще чувства наслада. Ще се радва особено много на момента, в който се съвзема, тогава, когато ти блясват минимални моменти..
Вметка: когато видя неква супер изпъкнала ведна и ми става лошо, аз си имам една такава на ръката, която по едно време само си я тормозих. От месеци не я закачам, защото просто се случи, благодарение на поредното ми мъчение над нея си припаднах. Не беше от слънцето и всякви други глупости, които си бяха втълпили всички, а от тоя пулсиращ маркуч на ръката ми ;р.
Да вметна нещо: Извадките бяха специално за позитивната ми By, защото достъпът до другия ми блог е малко по-специфичен.
вторник, 21 април 2009 г.
извадки
споделям, споделям...
... споделям, споделям, че не можах да изпъкна.
Ха, за пореден път няя кво да кажа. Кво ли да кажа, еми не знам.
Не съм си махнала още коледните останки. Е й?!??!!?
Случи ми се нещо прекрасно, видях я - тя се изсра. Хех, беше една от най-милите картинки, които бях виждала. Малко или много се просълзих, от една страна, за да я стимулирам. Прекалено е спечена тези дни, в рядко състояние е хм, удивителна!
Хм, не знам защо... Но докато изписвах думичката 'изсрах' си мислех за Меф.
Днес беше странна, особено щастлива и тъжна. Възхищавам й се на начин, по който успява да съчетава и двете състояние, но никога не се намира в средно положение. Мощно щастлива, мощно тъжна.
Днес я намразих, изгаври се по брутален начин c Lazy Town. Ужасна е. Мразя е. А и ме кара да се чувствам добре. Тя ме изпълва повече дори от Слънцето. Нека избухне. След това ще я последвам.
Каза ми доволно - Аз, аз. Искаше да умре.
' ама ти знаеш ли, че там, където ще попаднеш хората не могат да серат. няма грам лайно. има само некви ментета, който наричат лайна. (те са едни курабийки, нищо повечее и все пак ги мислят за лайна. ) от който можещ супер мощно да се издрайфаш, да ти излязат червата през малките ти ноздрички. а от напрежението черепа да ти се пръсне, а оттам и мозъка, бе, детеееееееееееее. а вените ти, ахх... киселината живее върху тях. '
Отказа се! Но всичко това е истина.
HClO4
Перхлорна киселина за вас и за всички около вас. Сярна киселина за Мефа и нейните венулии. По тях киселината ще плъзне по капиляри, вени.. Ахх, красота. Тя ще живее с киселина в малкото си телце и ще бъде единствената.
...
уби ни се желанието!
валенсински шит.
Хаааааа, днес се развива поредната шибана история, придружена от валентинския празник, който е не по-малко шибан!! Да мрът. Всички, който го празнуват и му се радват много здраво!!! Да серат само розови и издути съчицаааааа, да се насерат, насерат и пак насерат. Ако искат и море от течни сърца да серат (на тва му се вика валентиснката диария). Все ми е тая. Нека намразят празника, той е гнусен!!! За зарезана същото, върви след дрисливите сърчицааааааа. Здраво е обвързан с розовата история!!!
След цялата розова история идва ред на далеч не толкова приятната (май).
Беше лепнала 3 1 4 9 14 1 12 6 14 херпес, wtf O___________________________O.
Тръшкаше се и ревеше. От радост!!! Това беше най-милият подарък, който й беше правил някога нейният bfr. Надяваше се никога да не й минава тва странно нещо.
Но едва след ден всичко това беше изчезнало. Тя изпадна в дълбока депресия, имаше желание да се нареже точно там, където се намираха веничките й, но тъй като и една не беше останалa се надяваше да улучи някой друг капиляр. Беше толкова нещастна. Дори не подозираше, че по цялото й тяло беше плъзнал този малък херпес, беше се насочил към гладкото й мозъче, хакнеше ли го - оставаше на място.
След месец тя...
(Само аз знам какво е станало, но трябва да ходя на химия, така че... )
конец.
-
Мислех да продължа историята по възможно най-бруталния начин, но няма да го направя.
...
(иии тук следваха едни мои писания, които реших да махна)
... споделям, споделям, че не можах да изпъкна.
Ха, за пореден път няя кво да кажа. Кво ли да кажа, еми не знам.
Не съм си махнала още коледните останки. Е й?!??!!?
Случи ми се нещо прекрасно, видях я - тя се изсра. Хех, беше една от най-милите картинки, които бях виждала. Малко или много се просълзих, от една страна, за да я стимулирам. Прекалено е спечена тези дни, в рядко състояние е хм, удивителна!
Хм, не знам защо... Но докато изписвах думичката 'изсрах' си мислех за Меф.
Днес беше странна, особено щастлива и тъжна. Възхищавам й се на начин, по който успява да съчетава и двете състояние, но никога не се намира в средно положение. Мощно щастлива, мощно тъжна.
Днес я намразих, изгаври се по брутален начин c Lazy Town. Ужасна е. Мразя е. А и ме кара да се чувствам добре. Тя ме изпълва повече дори от Слънцето. Нека избухне. След това ще я последвам.
Каза ми доволно - Аз, аз. Искаше да умре.
' ама ти знаеш ли, че там, където ще попаднеш хората не могат да серат. няма грам лайно. има само некви ментета, който наричат лайна. (те са едни курабийки, нищо повечее и все пак ги мислят за лайна. ) от който можещ супер мощно да се издрайфаш, да ти излязат червата през малките ти ноздрички. а от напрежението черепа да ти се пръсне, а оттам и мозъка, бе, детеееееееееееее. а вените ти, ахх... киселината живее върху тях. '
Отказа се! Но всичко това е истина.
HClO4
Перхлорна киселина за вас и за всички около вас. Сярна киселина за Мефа и нейните венулии. По тях киселината ще плъзне по капиляри, вени.. Ахх, красота. Тя ще живее с киселина в малкото си телце и ще бъде единствената.
...
уби ни се желанието!
валенсински шит.
Хаааааа, днес се развива поредната шибана история, придружена от валентинския празник, който е не по-малко шибан!! Да мрът. Всички, който го празнуват и му се радват много здраво!!! Да серат само розови и издути съчицаааааа, да се насерат, насерат и пак насерат. Ако искат и море от течни сърца да серат (на тва му се вика валентиснката диария). Все ми е тая. Нека намразят празника, той е гнусен!!! За зарезана същото, върви след дрисливите сърчицааааааа. Здраво е обвързан с розовата история!!!
От къде тая непоносимост изведнъж - никой не знае, пъкк интересува ли го - НЕЕЕЕЕЕЕ, защото всичко е шибано, а така!
-
Въпреки, че розовият 'празник' не ни понася, днес гледахме (т.е Аз) Angus Thongs and Perfect Snogging. Хех, да ее, няма нищо общо с деня, но имаше някой 'розоффки' моменти. Който пък ми се сториха толкова сладкииии. Що ли всичко там ми е толкова познато.
Всичко, което няма общо с валентина го обичам, но само днес. Извън този ден обичам малко неща.
След цялата розова история идва ред на далеч не толкова приятната (май).
Беше лепнала 3 1 4 9 14 1 12 6 14 херпес, wtf O___________________________O.
Тръшкаше се и ревеше. От радост!!! Това беше най-милият подарък, който й беше правил някога нейният bfr. Надяваше се никога да не й минава тва странно нещо.
Но едва след ден всичко това беше изчезнало. Тя изпадна в дълбока депресия, имаше желание да се нареже точно там, където се намираха веничките й, но тъй като и една не беше останалa се надяваше да улучи някой друг капиляр. Беше толкова нещастна. Дори не подозираше, че по цялото й тяло беше плъзнал този малък херпес, беше се насочил към гладкото й мозъче, хакнеше ли го - оставаше на място.
След месец тя...
(Само аз знам какво е станало, но трябва да ходя на химия, така че... )
конец.
-
Мислех да продължа историята по възможно най-бруталния начин, но няма да го направя.
...
(иии тук следваха едни мои писания, които реших да махна)
вторник, 14 април 2009 г.
Моят кабинет.
Не мога да пресичам огромните улици. Знаех си го, но... Трябваше ми доказателство, че наистина не мога. Получих си го и за малко да бъда сгазена, премазана, омазана...
Кабинет, кабинет, имам сиииии. Там ще се занимавам само с вашите проблеми, ще ви лекувам, ще ви давам съвети, квото искате ще ви правя.
Първият ми клиент имаше раздалечаване на двете полукълба на мозъка, секваше му се информацията от всякъде. Днес ме информира, че е бил изпаднал в депресия, скоро ще загине. Може да е неква безобидна сдухлясала история, но в този случая е прекалено сериозно. Ще ми загине първият клиен, ухьхуаухухаухьа.
Кабинет, кабинет, имам сиииии. Там ще се занимавам само с вашите проблеми, ще ви лекувам, ще ви давам съвети, квото искате ще ви правя.
Първият ми клиент имаше раздалечаване на двете полукълба на мозъка, секваше му се информацията от всякъде. Днес ме информира, че е бил изпаднал в депресия, скоро ще загине. Може да е неква безобидна сдухлясала история, но в този случая е прекалено сериозно. Ще ми загине първият клиен, ухьхуаухухаухьа.
събота, 11 април 2009 г.
Не знам дали съм се секнала, но...
Не мога да си обясня нещо...
Имам странното чувство, че съм зверски гладна. Твърде не/възможно е да си втълпявам, защото това неопределено положение ме преследва през часове, дори и през минути, рядко и секунди. Честотата се засилва. Неопределеното тук, е че засищам глада си. Но той пак се появява. Колко измислено от страна на корема ми.
За сега съм намерила два примерни изхода от тва положение.
Единият вариант е да си купя горчив лак за нокти и да го изпия, така ще си съдере корема. Но всичко ще загине, ще унищожа бактериите, без да го желая.
Другият вариант е да си легна, ама не мога да си легна супер гладна, може да извърша някоя гадна работа в спящо състояние, ама ще ми е твърде гузно да оставя корема ми да си говори, къркори сам цяла нощ.
Онзи ден спря токът. Вечерта беше, още не бяха сменили времето. За някъв късмет целият квартал беше лишен от токово удоволствие. Погледнах през прозореца и не беше тъмно, а сиво. Можеше с малко повече усилия и с помощта на лунната светлина да различа някои неща. Просто исках да кажа, че през нощта не е толкова тъмно. Също - ако си легна с празен корем, знам, че няма да го е страх от тъмното, а само ще бъде оставен на произвола на съдбата и ще си къркори самичък. Ще си води дълги монолози, а после ще ми разказва. Всъщност коремът ми е много поетичен. Харесват му повечето неща на Меланхолик. Лесно се вдъхновява. Обикновено по време на час започва силно и продължително да къркори. Понякога е забавно, а друг път прекалено забавно и ми идва да го изтръгна. Ще си го разгледам и ще си запазя само това от него, което ми харесва. Например бактерииките. Ще ги затворя в буркан и ще намеря начин да увелича размерите им, за да могат повече хора да ми ги гледат. Твърде егоистично е само аз да им се наслаждавам.
В момента ям картофени топчета, но малко докарват вкус на маслини. Коремът ми няма да е доволен. Все тая.
Отивам да гледам RRRrrrr - филмченцецеце, с моята най-любима Мефа.
RRRrrrr. Това е каменната ера.
Секнах се.
Имам странното чувство, че съм зверски гладна. Твърде не/възможно е да си втълпявам, защото това неопределено положение ме преследва през часове, дори и през минути, рядко и секунди. Честотата се засилва. Неопределеното тук, е че засищам глада си. Но той пак се появява. Колко измислено от страна на корема ми.
За сега съм намерила два примерни изхода от тва положение.
Единият вариант е да си купя горчив лак за нокти и да го изпия, така ще си съдере корема. Но всичко ще загине, ще унищожа бактериите, без да го желая.
Другият вариант е да си легна, ама не мога да си легна супер гладна, може да извърша някоя гадна работа в спящо състояние, ама ще ми е твърде гузно да оставя корема ми да си говори, къркори сам цяла нощ.
Онзи ден спря токът. Вечерта беше, още не бяха сменили времето. За някъв късмет целият квартал беше лишен от токово удоволствие. Погледнах през прозореца и не беше тъмно, а сиво. Можеше с малко повече усилия и с помощта на лунната светлина да различа някои неща. Просто исках да кажа, че през нощта не е толкова тъмно. Също - ако си легна с празен корем, знам, че няма да го е страх от тъмното, а само ще бъде оставен на произвола на съдбата и ще си къркори самичък. Ще си води дълги монолози, а после ще ми разказва. Всъщност коремът ми е много поетичен. Харесват му повечето неща на Меланхолик. Лесно се вдъхновява. Обикновено по време на час започва силно и продължително да къркори. Понякога е забавно, а друг път прекалено забавно и ми идва да го изтръгна. Ще си го разгледам и ще си запазя само това от него, което ми харесва. Например бактерииките. Ще ги затворя в буркан и ще намеря начин да увелича размерите им, за да могат повече хора да ми ги гледат. Твърде егоистично е само аз да им се наслаждавам.
В момента ям картофени топчета, но малко докарват вкус на маслини. Коремът ми няма да е доволен. Все тая.
Отивам да гледам RRRrrrr - филмченцецеце, с моята най-любима Мефа.
RRRrrrr. Това е каменната ера.
Секнах се.
петък, 3 април 2009 г.
след цял един ден
Преди малко се усетих, че ръката ми трепери. Само едната. Тва е ужасно. Побърквам се, некво странно чувство е, сякаш нещо минава по цялата ми ръка и по някоя време просто се сеща да спре точно в областта около лаката ми. Стои си там и не мърда, дам и ме побърква. Дразня се. Ще отиде и към пръстите, което ще ме накара да загина.
След 2 минути:
Етоооооо, стигна и до пръстите ми. Некво студено минава през тях, това най го мразя. Противно е.
След 1 минута:
Аааааааа, не, другата ми ръка пък изтръпна, защо само тяяяяя??!
Кво им става на тея ръце, кво ми става на мен??!??!
Искам едната ми ръка да избухне. Искам другата ми ръка да избухне. Искам цялото ми телце да избухне. Искам само дробчетата ми да се запазят и да живеят.
Днес определено не съм се спряла в нас, зле ми е, изморена съм. Чувствам как гърча се приближава. Нямам крака, нямам нищо.
Няма по-глупаво нещо от това да стоиш сред едноо голямо шосе, по някоя време да се сетиш, че под теб има река, да отидеш до по-близкия парапет и да се надвесиш. Да ти се завие свят, ноо да не се отдръпнеш. Вярно, че имам опит и винаги като мина покрай това място се надвесвам и ми идва да повръщам, защото ми е гнусно... Ноо все пак някой път може верно да се обърна и да пльосна болезнено в мръсната вода.
Филм - спане - няма утре. Няма да се събуждам утре, защото така съм решила, не ми се става, искам да спя цял ден, наваксване. Не ми пука, че имам някоя друга работа да свърша. Щом неска не отидох до факултета, кво да говорим за утрешните раоти.
След 2 минути:
Етоооооо, стигна и до пръстите ми. Некво студено минава през тях, това най го мразя. Противно е.
След 1 минута:
Аааааааа, не, другата ми ръка пък изтръпна, защо само тяяяяя??!
Кво им става на тея ръце, кво ми става на мен??!??!
Искам едната ми ръка да избухне. Искам другата ми ръка да избухне. Искам цялото ми телце да избухне. Искам само дробчетата ми да се запазят и да живеят.
Днес определено не съм се спряла в нас, зле ми е, изморена съм. Чувствам как гърча се приближава. Нямам крака, нямам нищо.
Няма по-глупаво нещо от това да стоиш сред едноо голямо шосе, по някоя време да се сетиш, че под теб има река, да отидеш до по-близкия парапет и да се надвесиш. Да ти се завие свят, ноо да не се отдръпнеш. Вярно, че имам опит и винаги като мина покрай това място се надвесвам и ми идва да повръщам, защото ми е гнусно... Ноо все пак някой път може верно да се обърна и да пльосна болезнено в мръсната вода.
Филм - спане - няма утре. Няма да се събуждам утре, защото така съм решила, не ми се става, искам да спя цял ден, наваксване. Не ми пука, че имам някоя друга работа да свърша. Щом неска не отидох до факултета, кво да говорим за утрешните раоти.
Абонамент за:
Коментари (Atom)
