анализ

[21:09:19] Ивчо каза: говори
[21:10:16] vitamin x каза: pisha 'prikazka'
[21:10:19] vitamin x каза: :P

Днес беше адски продължителен ден (лъжа), през който бях доволна (отново лъжа), случва се да лъжа (този път не лъжа). От доста време не съм минавала през пространството на моето същество и това много ясно си личи (не си позволявам да лъжа).

Никой не знае какво ми се случи днес...

Преживях нещо много вълнуващо. Една специфична женска фигура постоянно кръжеше около мен и в мен. По едно време прекалено досадна ми дойде и ми мина една тънка мисъл през главата, насочена право и директно към отстраняването на личността й. След поредица от минути и случки усетих липсата й. Обиколих пространството и по някое време започнах да долавям разложителните й аромати, защото те бяхa много и все едни такива отблъскващи. Който е чел историята ми за автобуса, ще разбере за какво ароматизирано торнадо говоря.
Това женско същество беше превзело окръжност с диаметър около 23,56 метра по всякакъв възможен начин. Проникнах за малко в този неин кръг. Последва доближаване до нея от моя страна. Оказах натиск с малкото си пръстче върху нейното никакво тяло - не реагира. Надникнах под клепачите й - очи. Бяха зелени и нещо лигаво се носеше в зеления цвят. Сега се замислям, че това може би е била част от нейната лигавица, която беше на дупки, това го установих при следващите ми проверки. Тази информация ще трябва да я занеса в лабораторията ми под земята. Събрах голямата смелост, която ми липсва и отворих устата й. Нямаше нито едно кариесче на предните й зъби, само кучешките бяха под лек дефект, съвсем лек беше. Реших да я лиша от тях, нямаше за какво да се мъчи. Съвсем нежно подходих, чак стигнах до носа й. Там имаше нещо зелено и течно, това може би бяха нейните очи, който по рядката и прозрачна течност, а именно сополите й се бяха предвижили до носната кухина. Всичко това ви уверявам, че е истина.
Стигнах до решението краката, ръцете... Да не бъдат докосвани от мен. Насочих се към най-обширната част от нейното тяло, с най-интересни неща - коремооооооооооооооо. Нямах търпение да го отворя и да установя, защо тази гадина не мърда и постепенно спира да излъчва личните си аромати, които пък бяха толкова подтискащи. Не знам дали знаете, но има едни ножчета, сладко къдрави, лесно огъващи се, трудно режещи. С ето такова нещо успях след двайсетина минути и няколко секунди да й разрежа мекото на корема. За твърдото нямах време. Издълбах една огромна яма. Пред мен се откри величествена гледка.
Искам да спомена и още нещо. Преди да постъпя така с това невинно коремче забелязах едни малки дупчици, много малки по кожата. Бяха запълнени с нещо кафеникаво, не миришеше. След малко проучване се установи, че това е ако в течна форма. Някое човече е имало диария и е свършило работата върху това крехко нещичко. Лайнето е предизвикало разяждане. За състава няма да говорим, че тук е малко фина материята.
Пристъпвам отново към корема. Тръгнах да търся проблема, проблемът за нейното изчезване, изчезването на ароматите й, липса на съзнание. Просто бях сигурна, че е някъде там. Голямо разнообразие цари в тоя коремец, ех. Колко камъни имаше в бъбреците, еле, всичките ги изтръгнах. Искам да спомена и още нещо, жената имаше цяло желе в стомаха си. Голямо и червено, клатушкащо се. Бързо открих проблема. Червата й бяха зверски надупчени, на места разкъсани. Дупките бяха с диаметър около 2 сантиметра. После как да й функционирал правилно организма. Кой знае колко ценен материал е загубила милата жена покрай тези повреди на червата й. Помислих, си че мога да й дам още 5 минути живот, като й залепя всички разкъсвания с тиксо, а празнините да запълня с лепило 'капчица'. То подейства, ама май получи голямо натравяне. Извиках един човек от моите, който взе отпечатъци от червата й, трябваше точно да се докаже, кой й го бе сторил това...
Случилото се с тази жена не бе по вина само на моята тънка мисъл насочена към нея, а споменатите по-горе работи. Това, което отправих към нея можем да кажем, че се явява като катализатор в случая. Все пак и разгледах забележителния корем.
До тук свършва историята, защото все още чакам резултатите.

... и аз не знаех, докато не го измислих.