събота, 27 октомври 2012 г.
сряда, 12 септември 2012 г.
Седефчета
Чувството твоята сестра да бъде булка и да е най-красивото същество на своя специален ден (разбира се и за младоженеца, както и всички гости) е наистина страхотно. Бих качила снимки, но предпочитам да изчакам тези от фотосесията, които съм сигурна, че ще са станали приказни. Благодарности на фотографа Д. Яков.
Ето я и моята шаферска рокля, с която срещнах много проблеми, но доживях да я облека на сватбения ден.
Не мисля, че е от кой знае какво значение, но ще отбележа марките.
dress: Karen Millen / clutch: Karen Millen / pumps: Miss Sixty
Само искам да вметна, че материята на роклята е уникална, голяма феерия струеше при всяко едно мое движение и не се получи нито една гънка през целия динамичен ден. Страхотна е!
Бъдете усмихнати и имайте предвид колко хубав момент е сватбата.
неделя, 26 август 2012 г.
Лимонче
Обичам да се занимавам с графики (поне като такива ги определяхме, когато бяхме малки). От доста време не бях отваряла програмата за нещо подобно и определено мозък ми е малко блокирал за нещо по-креативно.
Първо прилагам двата оригинала:
Adobe Photoshop CS5
снимки: tumblr.com, можете да посетите и моя личен профил: xnacre.tumblr.com
ресурси: - четки: deviantart.com
- снимки: flickr.com, използвах две снимки на виенски колела.
Моя е грешката, че не отбелязах потребителите, от които си ги набавих, за да ги отбележа.
Та, това е. След дългa пауза ми се появи желанието да сътворя нещо, нещичко.
@ xnacre
грешната последователност
Така уча аз. Занимавам се с всякви странични нещa, но не й да си науча като хората. Оправдавам се - пред-пред-пред-доста-пред последен ден преди окончателно да ни оформят. Как да му се учи на човек, като всеки ден си и повтаря 'Днес последно, утре почва айлякът!!'... Седмицата беше адски натоварена. Няма да се жалвам колко много ми дойдoха огромните изходни по химия и биология, по два часа, общо четири, един след друг, на материал за 9ти и 10ти клас. След тая огромна мъка как му се учи на човек и то по право.
Защото ме заобикаляше цифровият... Изкуших се. Точно до крачето ми беше все пак.
Моето море. По-огромно и от вашето море. Всеки път е различно. Успях да го хвана в една от безкрайните му форми. Мисля е спокойно на този кадър, но...
Ето ги и вълничките. Прекрасни жълто-оранжеви.
Заваля.
Обожавам да вали и да съм си нас. Зарязах всичко и се лепнах на прозореца. Гледах дъжда, който се усилваше с всеки изминал момент, а аз си дъвчех спокойно банана.
Как се развълнува всичко, а всичкото беше притиснато някак си.
Трудно е да си притиснат.
Дъждът малко отмина, върнах се да уча. След момент се обърнах и започнах да се занимавам с... И получих това... Едни се снимат как ближат нещо, а аз как чопля нещо.
Из учебника ми по етика и право се намираше нещо. Част от нещото.
Не се върнах към ученето, продължих да си върша страничните неща.
Страничните неща доведоха до създаването на тази снимка. Снимкaта доведе до отказа ми да си скъся косата. Как да я.... Няма да я.
Накрая нищо не научих. На другия ден... Останах с 5ца за годината по етика и право.
И това е доста стара публикация, 11ти клас (сега 26 август 2012 съм II-курс, ;д)
Чип номер 506
Доста стара небивалица, която поствам сега. Година 2009, месец юли.
506 всъщност е стаята, в която бяхме отседнали, която ни бе така нужна, за да се прекараме през всички дупки на Земята под краката ни.
Стая 506 е приятно осветена от слънчевите лъчи, които създават прекрасните лилави цветове в нея. Случва се Слънцето да залези и да бъде заместено от Луната, която за странност на всички придаваше тюркоазен цвят на помещението. Странността се задълбаваше. Това бе единствената стая, в която се образуваха тези необичайни цветове. Цимерът се намираше в лявата част на хотела, където я предхождаха само 2 стаи, в дясно бяха цели 12+3. Плюс 3, защото имаше някаква странна пукнатина, която правеше раздялата на стоите, а през нея не се поддаваше светлина, чудно. Образуваше се отсечка от сянка, която продължаваше до края на зоната на хотела. В това квадратно нещо нямаше мебели, имаше само пердета, който бяха бели, но променяха цвета си от слънчето-лунната светлина. Липса на мебели изобщо не се долавяше. Просто имаше един отново бял мукет, приятно мек, пълен с мека материя, с ширина около 50 см. Той доволно попиваше въпросната светлина, не я отразяваше по никакъв начин, поглъщаше я изцяло и придобиваше най-приятния цвят. Всъщност никой не можеше да разбере, че тези два, единствени детайла в с таята са бели. Стените, тавана, вратата, която не се забелязваше също бяха бели на цвят. Но те не променяха цвета си. Стаята беше едно кубче с бели стени, а в него се търкаляха, или лилавите цветове, или тюркоазените. На кълбета се носеха насам и натам.
Аз и моя екип наехме стаята за един дълъг период от време. Това беше единственото помещение, което можехме да резервираме за повече от 3ри месеца. То ни беше неоходимо само за преспиването. На около 12 мили от сградата, в област обрасла в гори се развиваше едно събитие, заради което бяхме именно тук. То засягаше нашата храносмилателна система, стомашните ни сокове биха изтекли, ако не бяхме стигнали до края на всичко това.
...
Всичко започна така. Докато придворната Меф на цар Жу гледаше 'Ало-Ало' осъзна нещо. Втренчи се в екрана и... Остана така в продължение на седмица. През цялото това време в един от най-развитите й органи се образуваше непрестанен поток от информация. В мозъка й се раждаха величествени идеи. След време тя сама призна, че е била изпаднала в странен тип кома, Пай-кома.
Веднага щом излезе от това състояние изтича в царската зала и настояваше да съобщи на великия крал за идеите, който бе произвела.
Царят направи огромно събрание, на което присъстваха най-доверените му хора. Те не бяха просто хора, те бяха хора с половин далак, един черен дроб и 1/4 бял дроб, но всички те имаха най-желязната храносмилателна система на света, която обаче трябваше да се поддържа с нещо. До преди правеха това с набухвател, но... Един ден се появи ураган и това средство спря да действа. В най-мизерното царство се появи смут. Но в еедин случаен момент най-доверената придворна на царя - Меф бе открила решение на въпроса. Всичко се очертаваше твърде сложно.
Като за начало цар Жу назначи прокопаването на канали, който бяха с диаметър 12,394 метра, на дълбочина 1299 метра под земята. Тези стойности не стряскаха никого от екипа, друго тревожеше съществата с половин далак, един черен дроб и 1/4 бял дроб и желязна ханосмилателна система.
6 и 8
6 и 8
6 и 8
Един по един се чудиха какво е това 6 и 8. Та, това беше тайният код, по-който трябваше като проводник да протича цялата операция. Всеки един трябваше сам да се досети, какво е това 6 и 8. Тази стъпка забави доста операцията, но нищо не беше загубено все още.
За заблуда на всички използваха Мадоната с големите крака. Едното й око наподобяваше 6ца, а единият и вътрешен орган от всички образуваше извивки във формата на 8ца.
Никой не знаеше за какво служи тайният код освен човекът, чакащ на ключовото място.
До дата 77ми юни, 3часа, 24 минути и 2 секунди всичко върбеше по план.
Настъпи 3тата секунда на 3 часа и 24минути и се получи почти фатална грешка.
Никой не знае, какво е ставало в продължение на 67 часа. Само се знаело, че остават точно 2 минути, ако не се изпълнило пренасянето, по какъвто и да било начин на кода - нямало да има пай. Точно така ПАЙ.
Царят гледал Алф по собсвения си телевизор и не знаел какво да прави, когато изникнала удивителна в главата му. Бързо задействал нещата и Алф пристигнал, той, който се движел със скорост по-голяма от скоростта на светлината пренесъл Мадоната на крайният акцептор.
Изговорил 6 и 8 и се отворила металната врата, влязъл в кула, която била изградена от огнеопрни тухни, облечена в стоманен кожух, изкачил двете стъпала на стълбата, бил на точка разтояние до чипа. Поел го в ръцете си и отключил сейф, който се намирал в съседна, подобан на тази кула, но на десетки метри под земните недра. В сейфът се намирал диск, съдържащ видеото 'Как да си направим пай'. Видето логично имало парола - 6 и 8. Натък никой не знае какво се е случило, само е известно, че е било изгледано видеото успешно, още по-успено е бил приготвен първият пай под земята. И още нещо много важно - храносмилателната система на нуждаещите се хора не била вече желязна, а паева и по-здрава от всякога.
СЕГА само НИЕ ядем ПАЙ.
Почит и почитания на всички включили се в успешната акция:
Придворна Меф
Алф
Цар Жу
и останалите от екпижа.
Всички те доволно ядът пай всеки миг, в който им се появи желанието за този опият.
Все така да ядем паййййййййййййййййй!
Стая 506 - линк
506 всъщност е стаята, в която бяхме отседнали, която ни бе така нужна, за да се прекараме през всички дупки на Земята под краката ни.
Стая 506 е приятно осветена от слънчевите лъчи, които създават прекрасните лилави цветове в нея. Случва се Слънцето да залези и да бъде заместено от Луната, която за странност на всички придаваше тюркоазен цвят на помещението. Странността се задълбаваше. Това бе единствената стая, в която се образуваха тези необичайни цветове. Цимерът се намираше в лявата част на хотела, където я предхождаха само 2 стаи, в дясно бяха цели 12+3. Плюс 3, защото имаше някаква странна пукнатина, която правеше раздялата на стоите, а през нея не се поддаваше светлина, чудно. Образуваше се отсечка от сянка, която продължаваше до края на зоната на хотела. В това квадратно нещо нямаше мебели, имаше само пердета, който бяха бели, но променяха цвета си от слънчето-лунната светлина. Липса на мебели изобщо не се долавяше. Просто имаше един отново бял мукет, приятно мек, пълен с мека материя, с ширина около 50 см. Той доволно попиваше въпросната светлина, не я отразяваше по никакъв начин, поглъщаше я изцяло и придобиваше най-приятния цвят. Всъщност никой не можеше да разбере, че тези два, единствени детайла в с таята са бели. Стените, тавана, вратата, която не се забелязваше също бяха бели на цвят. Но те не променяха цвета си. Стаята беше едно кубче с бели стени, а в него се търкаляха, или лилавите цветове, или тюркоазените. На кълбета се носеха насам и натам.
Аз и моя екип наехме стаята за един дълъг период от време. Това беше единственото помещение, което можехме да резервираме за повече от 3ри месеца. То ни беше неоходимо само за преспиването. На около 12 мили от сградата, в област обрасла в гори се развиваше едно събитие, заради което бяхме именно тук. То засягаше нашата храносмилателна система, стомашните ни сокове биха изтекли, ако не бяхме стигнали до края на всичко това.
...
Всичко започна така. Докато придворната Меф на цар Жу гледаше 'Ало-Ало' осъзна нещо. Втренчи се в екрана и... Остана така в продължение на седмица. През цялото това време в един от най-развитите й органи се образуваше непрестанен поток от информация. В мозъка й се раждаха величествени идеи. След време тя сама призна, че е била изпаднала в странен тип кома, Пай-кома.
Веднага щом излезе от това състояние изтича в царската зала и настояваше да съобщи на великия крал за идеите, който бе произвела.
Царят направи огромно събрание, на което присъстваха най-доверените му хора. Те не бяха просто хора, те бяха хора с половин далак, един черен дроб и 1/4 бял дроб, но всички те имаха най-желязната храносмилателна система на света, която обаче трябваше да се поддържа с нещо. До преди правеха това с набухвател, но... Един ден се появи ураган и това средство спря да действа. В най-мизерното царство се появи смут. Но в еедин случаен момент най-доверената придворна на царя - Меф бе открила решение на въпроса. Всичко се очертаваше твърде сложно.
Като за начало цар Жу назначи прокопаването на канали, който бяха с диаметър 12,394 метра, на дълбочина 1299 метра под земята. Тези стойности не стряскаха никого от екипа, друго тревожеше съществата с половин далак, един черен дроб и 1/4 бял дроб и желязна ханосмилателна система.
6 и 8
6 и 8
6 и 8
Един по един се чудиха какво е това 6 и 8. Та, това беше тайният код, по-който трябваше като проводник да протича цялата операция. Всеки един трябваше сам да се досети, какво е това 6 и 8. Тази стъпка забави доста операцията, но нищо не беше загубено все още.
За заблуда на всички използваха Мадоната с големите крака. Едното й око наподобяваше 6ца, а единият и вътрешен орган от всички образуваше извивки във формата на 8ца.
Никой не знаеше за какво служи тайният код освен човекът, чакащ на ключовото място.
До дата 77ми юни, 3часа, 24 минути и 2 секунди всичко върбеше по план.
Настъпи 3тата секунда на 3 часа и 24минути и се получи почти фатална грешка.
Никой не знае, какво е ставало в продължение на 67 часа. Само се знаело, че остават точно 2 минути, ако не се изпълнило пренасянето, по какъвто и да било начин на кода - нямало да има пай. Точно така ПАЙ.
Царят гледал Алф по собсвения си телевизор и не знаел какво да прави, когато изникнала удивителна в главата му. Бързо задействал нещата и Алф пристигнал, той, който се движел със скорост по-голяма от скоростта на светлината пренесъл Мадоната на крайният акцептор.
Изговорил 6 и 8 и се отворила металната врата, влязъл в кула, която била изградена от огнеопрни тухни, облечена в стоманен кожух, изкачил двете стъпала на стълбата, бил на точка разтояние до чипа. Поел го в ръцете си и отключил сейф, който се намирал в съседна, подобан на тази кула, но на десетки метри под земните недра. В сейфът се намирал диск, съдържащ видеото 'Как да си направим пай'. Видето логично имало парола - 6 и 8. Натък никой не знае какво се е случило, само е известно, че е било изгледано видеото успешно, още по-успено е бил приготвен първият пай под земята. И още нещо много важно - храносмилателната система на нуждаещите се хора не била вече желязна, а паева и по-здрава от всякога.
СЕГА само НИЕ ядем ПАЙ.
Почит и почитания на всички включили се в успешната акция:
Придворна Меф
Алф
Цар Жу
и останалите от екпижа.
Всички те доволно ядът пай всеки миг, в който им се появи желанието за този опият.
Все така да ядем паййййййййййййййййй!
понеделник, 30 юли 2012 г.
Красивото в няколко прости реда!
Приглушена светлина, малко Borgore и 2987,7km, делящи ме от Пловдив, България. Лежа си и си мисля за отминалата година. Тя бе тъй пълноценна за мен, динамична и емоционална. Приеха ме в МУ-Пловдив, минах границата два пъти, любовта ме докосна, сестричката ми се сгоди. Какво повече да искам от живота...
Сега просто отпивам няколко глътки сок под дъбстепа на Borgore и заспивам, за да посрещна утрешния ден в UK.
Всъщност това е доста стара публикация, от зимните месеци. Останал е като чернова и аз не знам защо.
Сега просто отпивам няколко глътки сок под дъбстепа на Borgore и заспивам, за да посрещна утрешния ден в UK.
Всъщност това е доста стара публикация, от зимните месеци. Останал е като чернова и аз не знам защо.
Абонамент за:
Коментари (Atom)
