На Коледа НАИСТИНА стават ЧУДЕСА!

Изписвам тези редове, намирайки се в леглото, сред коледна атмосфера, All I Want for Christmas Is You и приглушена светлина.
Чаках като малко дете да стане 00:00 не за да отворя подаръците си, а за да отворя пликчето, в което се намира пожеланието ми от миналата Коледа!
Останах изумена, възхитена, развълнувана, разтреперена! Беше толкова невероятно! Все още е толкова невероятно!
Осъзнах, че всичко, което съм си пожелала е станало реалност! Това не са от онези пожелания, които изреждаме механично понякога, без да влагаме смисъл и емоция в тях. Това са онези пожелания, за които се сещаме веднага и идват от сърцата и душата ни. Онези, които желание силно в продължение на седмици-месеци-години... Цял живот! Те се сбъдват за нас именно по тази причина!
Пожелах си да намеря стимула и амбицията, които да ме доведат до успеха - намерих ги, макар и месец преди изпитите!
Пожелах си да ме приемат в МУ-Пловдив - приеха ме!
Пожелах си да намеря любов - намерих я! Още на следващия ден. Тя бе за мен такава, за жалост не и за него! Срещнах с нея и много тъжни моменти, но... любов му викали. Не мога да гледам на тази история с негативизъм, просто защото започна като една нереална приказка на фона на Wham! - Last Christmas в деня на Коледа сред преситена от емоции атмосфера!
Пожелах си здраве - имаме го!
Пожелах си щастие - имаме го! Щастието идва, когато ти гледаш на живота с усмивка независимо от пожеланието, в което се намираш!

Не пропуснах и тази Коледа да си пожелая нещичко. Сега просто е време да оставя времето да тече и след точно година да направя равносметката!

Весела Коледа! Не забравяйте да си пожелаете по нещичко от сърцата си, защото в този ден стават най-невероятните чудеса!

Аз съм тук!

Тъмно е в стаята ми. Свети единствено малката нощна лампа. Тя придава един приглушен и меланхоликов привкус на настроението и въздуха в стаята ми. Точно това ми е необходимо. Една спокойна нотка плавно се издига нагоре, а после спуска, след това се увива около врата ми и там остава, но не ме души. С нежност остава до мен. Кара ме да настръхвам цялата. Огромна и могъща студена вълна скорострелно препълзява през тялото ми. То е малко, нежно и крехко.
Ето, отново това странно чувство. Получавам дори гърчове. Първо се шмугва под кожата ми, после ме обхожда и накрая ме изтласква нагоре и ме повдига. Усещам едно боцкане.
Звучи толкова разпускащо, а реално е толкова...

самота
тъмнина
тъга
лутане
въпрос
въпроси
сълзи
мъчение
огромно

... това следва след многоточието. Склонено по определен начин. Не ме интересува как.

Пак ли повдигаш тялото ми? Престани!

* * *

Намирам се отново в центъра на света и всичкoто му. Има толкова много хора около мен, ама те са някакви случайни и незначими за мен. Безразлични, ненужни. Сама съм!
Защо всички са тъй безразлични към мен. Защото аз съм така безразлична към тях ли? Не, те са безразлични към мен и аз съм към тях!
Ти си егоистичен. Ти си егоистичен. Ти също. Вие също. Те също. Онези също. Всички сте егоистични. Всичко около вас е егоистично. Карате ме да бъда и аз егоистична, а не мога! Искам да бъда егоистична.
Ти, помогни ми да скрия съзлите си поне. Ти, чуй, той ме кара да плача... Той!

* * *

Защо ме караш да плача?
Слънцето изгря, а после си скри. Слъцето се скри, а после изгря. Слънцето се скри и остана скрито.

* * *

Как ми се иска да отмине по-бързо времето, за да изчезна макар и за съвсем мъничко оттук. Изгарям да видя онези непознати хора, които не мога да направя нищо на сърцето ми. Те ще минат покрай мен като нещо ново и ще изчезнат. Мечтая да получа онова материално нещо! То ще накара те накара да се покажеш, Слънце и в моите очи дълбоки.
Ще се преместя от единия център към другия.

* * *

Това ме изяжда толкова жестоко! Твърде лесно е да се откажа за пореден път.

* * *

Сълзите изсъхнаха по лицето ми. Стегнаха кожата ми. Реша ли да направя една от всичките мимики, които мога ме пристяга болезнено. Толкова болезнено, колкото и когато плача е. Сълзи, защо бивате такива. Вие носите за мен само тъга. И тъма. Дори и когато спра да плача, вие ме карата да... Просто стъпквате върху моето Аз. Дали ще мога да ви преборя? След време, когато спра с това, това безсилие и анти-егоистичност, анти-страхливост, анти-всичко подобно!

А, ти, който ме караш сълзите ми да измъчват - ти си по-голямото ми мъчение, а си толкова значим за мен! Ти си центъра на света, върху който съм стъпила така нестабилно. Ще падна ли? Ще падна, ако ти решиш и не посегнеш да ме задържиш! Задръж ме! Искам да ме задържиш, ти си повече, повече, много повече, от колкото изглежда за мен. Ти си голямото всичко.
Знам, че някъде там е твоето сърце.

В ръцете ти е най-добре. Хайде, погали ме...
Кажи ми имаш ли сърце?
До тебе ще останаа...

* * *

Ето толкова МНОГО са объркани моите мисли, заради ТЕБ, ТЕБ и само ТЕБ. ТЕБ! Толкова ли е трудно всичко. Явно да. Толкова искам да бъдеш с мен и до мен. Явно да. Проклето е всичко, но ще го оправим!

Искам ПАК да ИЗГОРЯ, но да РАЗБЕРА ЛЮБОВТА. С ТЕБ! С теб и никого другиго!

семе

Намирам се в центъра на света (зависи от коя точка си го погледнал, хъ!) сред всичко живо и неживо, а... Се чувствам откъсната от цялата динамика, а може и статика. Затворена на центъра на света! Сърцето ми е затворен в горната половина на тялото ми, в нещо прозрачно. Ефектът на кутия в кутия. Едната огражда сърцето ми, другата огражда тялото ми, за третата не съм сигурна. Тя може би огражда света, но се лутам в съмнения.
Прегради! Те не допускат никого и нищо, но...
Има 'но'...
... не и за него и нея (музиката. тази с тъжния привкус).
тОВА си е живо мъчение!
нАИСТИНА...

Ти за него - незначителен! Той за теб - значителен... Редуване на удивителни (!) и многоточия (...).
Изолираният ти. Изолираният от хората. Потънал в мисли за безсмисленото, безнадеждното, на моменти противното, а толкова милото.
Блъскай и удряй по стените, ограждащи сърцето ми. Блъскай по неговите стени. Нека вибрациите се плъзнат по цялата му повърхност. Нека преминат последователно през ендокарда... миокарда... епикарда... до дъното! до нищото! Хвърляй камъни от думи по него - боли! Обстрелвай го със стрели от действия - боли! Изтощи го с ирония! Умори го с безразличие! Убий го с прикритото си желание да бъде близо до теб, обвито от всичко негативно и противно...

Възможно ли е да те познае в мрака? Възможно ли е да те види през силната и заслепяваща светлина?

То трепва!
То трепти толкова силно...
Започва да тупка.
То тупти...
... за теб (къде е завършекът?)

беше:
смущаващо (от онези небрежни смущения)
? (любопитно)
време (мина много време и стана забравено)
изненадващо
чудо (Коледа, какво друго да си помислиш "На Коледа стават чудеса!")
треперещо; тупкащо; ро(мантично-мъничко); въпросителни - това реално ли е? уоуууу! срината със земята от любовни усещания! (малко детинско)

започна да придобива вид на:
палачинка
изсъхнала палачинка
напоен кекс (разпадни се!)
пица (мразя пица!)
ярма (помия)
monster
а, ето и - лайно!
диария
-
Вече всичко се разкапа и приключи!

сега е:
диария
-
диария
-
лайно
-
диария
-
...







-
реално е много трудно (за мен)
тежко
мъчително
агония



Не те искам. Но - Вземи ме отново. Искам да усетя претръпването. Искам да изпитам гняв към теб! Причини ми по-големи унижения. Искам поне прашинка гняв да тая към теб. Не искам от себе си да те мразя, аз не мога... Искам да бъдеш безразлични за мен.

Държа се... :)

вълничеста и вълниста

Знам ли? ... Всъщност не знам. Аз обичам, просто обичам да полегна вечер, по малките часове и да си пусна нещо подобно. Острите звуци понякога успокояват всички нервни образования в мен... Или може би ги унищожават щом са образования, хах. Знам ли? Не знам. Но тези звуци могат да те разтърсят, както по грубия начин, така и да разтърсят по съвсем нежен начин. За всеки момент си има звукова вълничка, ех.

Ах, този зелен цвят кара всичко в мен да трепти.