Най-нещастният човек сигурно е тя... Възможно.
Някой й каза, че не му е останало време за нея, а тя си помисли най-обикновенното, просто и точно нещо 'кой ли е имал време за мен... някога'. Думички подредени във възможно най-банален ред. Колко ли я интересува това СЕГА
? Не искаше, не намираше точна причина да хаби от собствената си енергия, която беше към своя край (чист недостиг), за да изрази състоянието, положението, мислите си не-банално.
Към лицето й беше прикрепена тъжната физиономия изразяща се в притворени очи и нагънати на вълнички устни.
Състояние държащо я от месец вече. Сега...
След малко пак я тушираха топлите... Парещи вълни, чиято температура сякаш всеки следващ път се покачваше... След тях идваха студените ии все по-студените.... Може би и болки в корема... Не откриваше вече разлика в нещата, който се насъбираха върху тялото й . Не виждаше... Очите й се притваряха...
Затвориха се.
Затворени са плътно.
Вчера
май си беше
обещала, че вече потъва в
щастието. Един кратък миг я заблуди, а след това поредица от действия, реакции я върнаха в.... В!
Съмнения прояждаха нейната вътрешност. Най-нежната част от нея страдаше постоянно. Туп-туптящ орган ли е това?
Определен човек.......
Не я разбираше, а си мислеше, че го прави идеално. Не можеше да усети нищо от нея...
Капчица.
Капчици.
Капчици със солен вкус.
Опитвал ли си от собствените си такива? За сълзите говоря.
Когато плачеш сам поеми с пръстче една капчица преди тя да е напуснала лицето ти и я близни.
Каза 'а сега не ми остана време за
(място предназначено за име)' и си отиде, легна си... Заспа.
Поне си затворих прозореца, през който нахлуваше свободно леденикавият въздух, пуснах си и климатика. Загасих лампата и останах в тъмното. Препрочитам меланхоликовите работи.
***
Не. Аз не мисля. Рея се. И аз не знам на къде...
Фрагменти от спомени, Меланхолик
***
Продължавам; Страдам.
Усещам.
и усещам...
Усещам всичко, което пада върху мен. Така ужасно е......
Лъжа.
Съмнение.
Две неша, който е сигурно, че ги има. Едното се съдържа в човека, а другото в мен.
Гласът ми падна, а главата ме боли.
Днес... Заплака. Свободно.
Това е за всичко.
* Смяна на лицата - умишлена.
Когато не можеш да опишеш собствените си състояния използваш чуждо лице.
Когато не мога да опиша собствените си състояния използвам чуждо лице.
