Поройче и две

Най-нещастният човек сигурно е тя... Възможно.

Някой й каза, че не му е останало време за нея, а тя си помисли най-обикновенното, просто и точно нещо 'кой ли е имал време за мен... някога'. Думички подредени във възможно най-банален ред. Колко ли я интересува това СЕГА? Не искаше, не намираше точна причина да хаби от собствената си енергия, която беше към своя край (чист недостиг), за да изрази състоянието, положението, мислите си не-банално.

Към лицето й беше прикрепена тъжната физиономия изразяща се в притворени очи и нагънати на вълнички устни.

Състояние държащо я от месец вече. Сега...

След малко пак я тушираха топлите... Парещи вълни, чиято температура сякаш всеки следващ път се покачваше... След тях идваха студените ии все по-студените.... Може би и болки в корема... Не откриваше вече разлика в нещата, който се насъбираха върху тялото й . Не виждаше... Очите й се притваряха...

Затвориха се.
Затворени са плътно.

Вчера май си беше обещала, че вече потъва в щастието. Един кратък миг я заблуди, а след това поредица от действия, реакции я върнаха в.... В!

Съмнения прояждаха нейната вътрешност. Най-нежната част от нея страдаше постоянно. Туп-туптящ орган ли е това?

Определен човек.......

Не я разбираше, а си мислеше, че го прави идеално. Не можеше да усети нищо от нея...

Капчица.
Капчици.

Капчици със солен вкус.

Опитвал ли си от собствените си такива? За сълзите говоря.

Когато плачеш сам поеми с пръстче една капчица преди тя да е напуснала лицето ти и я близни.

Каза 'а сега не ми остана време за (място предназначено за име)' и си отиде, легна си... Заспа.

Поне си затворих прозореца, през който нахлуваше свободно леденикавият въздух, пуснах си и климатика. Загасих лампата и останах в тъмното. Препрочитам меланхоликовите работи.

***
Не. Аз не мисля. Рея се. И аз не знам на къде...
Фрагменти от спомени, Меланхолик
***

Продължавам;

Страдам.

Усещам.

и усещам...

Усещам всичко, което пада върху мен. Така ужасно е......

Лъжа.
Съмнение.

Две неша, който е сигурно, че ги има. Едното се съдържа в човека, а другото в мен.

Гласът ми падна, а главата ме боли.


Днес... Заплака. Свободно.
Това е за всичко.

* Смяна на лицата - умишлена.

Когато не можеш да опишеш собствените си състояния използваш чуждо лице.
Когато не мога да опиша собствените си състояния използвам чуждо лице.