Така уча аз. Занимавам се с всякви странични нещa, но не й да си науча като хората. Оправдавам се - пред-пред-пред-доста-пред последен ден преди окончателно да ни оформят. Как да му се учи на човек, като всеки ден си и повтаря 'Днес последно, утре почва айлякът!!'... Седмицата беше адски натоварена. Няма да се жалвам колко много ми дойдoха огромните изходни по химия и биология, по два часа, общо четири, един след друг, на материал за 9ти и 10ти клас. След тая огромна мъка как му се учи на човек и то по право.
Защото ме заобикаляше цифровият... Изкуших се. Точно до крачето ми беше все пак.
Моето море. По-огромно и от вашето море. Всеки път е различно. Успях да го хвана в една от безкрайните му форми. Мисля е спокойно на този кадър, но...
Ето ги и вълничките. Прекрасни жълто-оранжеви.
Заваля.
Обожавам да вали и да съм си нас. Зарязах всичко и се лепнах на прозореца. Гледах дъжда, който се усилваше с всеки изминал момент, а аз си дъвчех спокойно банана.
Как се развълнува всичко, а всичкото беше притиснато някак си.
Трудно е да си притиснат.
Дъждът малко отмина, върнах се да уча. След момент се обърнах и започнах да се занимавам с... И получих това... Едни се снимат как ближат нещо, а аз как чопля нещо.
Из учебника ми по етика и право се намираше нещо. Част от нещото.
Не се върнах към ученето, продължих да си върша страничните неща.
Страничните неща доведоха до създаването на тази снимка. Снимкaта доведе до отказа ми да си скъся косата. Как да я.... Няма да я.
Накрая нищо не научих. На другия ден... Останах с 5ца за годината по етика и право.
И това е доста стара публикация, 11ти клас (сега 26 август 2012 съм II-курс, ;д)
Няма коментари:
Публикуване на коментар