Доста стара небивалица, която поствам сега. Година 2009, месец юли.
506 всъщност е стаята, в която бяхме отседнали, която ни бе така нужна, за да се прекараме през всички дупки на Земята под краката ни.
Стая 506 е приятно осветена от слънчевите лъчи, които създават прекрасните лилави цветове в нея. Случва се Слънцето да залези и да бъде заместено от Луната, която за странност на всички придаваше тюркоазен цвят на помещението. Странността се задълбаваше. Това бе единствената стая, в която се образуваха тези необичайни цветове. Цимерът се намираше в лявата част на хотела, където я предхождаха само 2 стаи, в дясно бяха цели 12+3. Плюс 3, защото имаше някаква странна пукнатина, която правеше раздялата на стоите, а през нея не се поддаваше светлина, чудно. Образуваше се отсечка от сянка, която продължаваше до края на зоната на хотела. В това квадратно нещо нямаше мебели, имаше само пердета, който бяха бели, но променяха цвета си от слънчето-лунната светлина. Липса на мебели изобщо не се долавяше. Просто имаше един отново бял мукет, приятно мек, пълен с мека материя, с ширина около 50 см. Той доволно попиваше въпросната светлина, не я отразяваше по никакъв начин, поглъщаше я изцяло и придобиваше най-приятния цвят. Всъщност никой не можеше да разбере, че тези два, единствени детайла в с таята са бели. Стените, тавана, вратата, която не се забелязваше също бяха бели на цвят. Но те не променяха цвета си. Стаята беше едно кубче с бели стени, а в него се търкаляха, или лилавите цветове, или тюркоазените. На кълбета се носеха насам и натам.
Аз и моя екип наехме стаята за един дълъг период от време. Това беше единственото помещение, което можехме да резервираме за повече от 3ри месеца. То ни беше неоходимо само за преспиването. На около 12 мили от сградата, в област обрасла в гори се развиваше едно събитие, заради което бяхме именно тук. То засягаше нашата храносмилателна система, стомашните ни сокове биха изтекли, ако не бяхме стигнали до края на всичко това.
...
Всичко започна така. Докато придворната Меф на цар Жу гледаше 'Ало-Ало' осъзна нещо. Втренчи се в екрана и... Остана така в продължение на седмица. През цялото това време в един от най-развитите й органи се образуваше непрестанен поток от информация. В мозъка й се раждаха величествени идеи. След време тя сама призна, че е била изпаднала в странен тип кома, Пай-кома.
Веднага щом излезе от това състояние изтича в царската зала и настояваше да съобщи на великия крал за идеите, който бе произвела.
Царят направи огромно събрание, на което присъстваха най-доверените му хора. Те не бяха просто хора, те бяха хора с половин далак, един черен дроб и 1/4 бял дроб, но всички те имаха най-желязната храносмилателна система на света, която обаче трябваше да се поддържа с нещо. До преди правеха това с набухвател, но... Един ден се появи ураган и това средство спря да действа. В най-мизерното царство се появи смут. Но в еедин случаен момент най-доверената придворна на царя - Меф бе открила решение на въпроса. Всичко се очертаваше твърде сложно.
Като за начало цар Жу назначи прокопаването на канали, който бяха с диаметър 12,394 метра, на дълбочина 1299 метра под земята. Тези стойности не стряскаха никого от екипа, друго тревожеше съществата с половин далак, един черен дроб и 1/4 бял дроб и желязна ханосмилателна система.
6 и 8
6 и 8
6 и 8
Един по един се чудиха какво е това 6 и 8. Та, това беше тайният код, по-който трябваше като проводник да протича цялата операция. Всеки един трябваше сам да се досети, какво е това 6 и 8. Тази стъпка забави доста операцията, но нищо не беше загубено все още.
За заблуда на всички използваха Мадоната с големите крака. Едното й око наподобяваше 6ца, а единият и вътрешен орган от всички образуваше извивки във формата на 8ца.
Никой не знаеше за какво служи тайният код освен човекът, чакащ на ключовото място.
До дата 77ми юни, 3часа, 24 минути и 2 секунди всичко върбеше по план.
Настъпи 3тата секунда на 3 часа и 24минути и се получи почти фатална грешка.
Никой не знае, какво е ставало в продължение на 67 часа. Само се знаело, че остават точно 2 минути, ако не се изпълнило пренасянето, по какъвто и да било начин на кода - нямало да има пай. Точно така ПАЙ.
Царят гледал Алф по собсвения си телевизор и не знаел какво да прави, когато изникнала удивителна в главата му. Бързо задействал нещата и Алф пристигнал, той, който се движел със скорост по-голяма от скоростта на светлината пренесъл Мадоната на крайният акцептор.
Изговорил 6 и 8 и се отворила металната врата, влязъл в кула, която била изградена от огнеопрни тухни, облечена в стоманен кожух, изкачил двете стъпала на стълбата, бил на точка разтояние до чипа. Поел го в ръцете си и отключил сейф, който се намирал в съседна, подобан на тази кула, но на десетки метри под земните недра. В сейфът се намирал диск, съдържащ видеото 'Как да си направим пай'. Видето логично имало парола - 6 и 8. Натък никой не знае какво се е случило, само е известно, че е било изгледано видеото успешно, още по-успено е бил приготвен първият пай под земята. И още нещо много важно - храносмилателната система на нуждаещите се хора не била вече желязна, а паева и по-здрава от всякога.
СЕГА само НИЕ ядем ПАЙ.
Почит и почитания на всички включили се в успешната акция:
Придворна Меф
Алф
Цар Жу
и останалите от екпижа.
Всички те доволно ядът пай всеки миг, в който им се появи желанието за този опият.
Все така да ядем паййййййййййййййййй!
Стая 506 - линк
506 всъщност е стаята, в която бяхме отседнали, която ни бе така нужна, за да се прекараме през всички дупки на Земята под краката ни.
Стая 506 е приятно осветена от слънчевите лъчи, които създават прекрасните лилави цветове в нея. Случва се Слънцето да залези и да бъде заместено от Луната, която за странност на всички придаваше тюркоазен цвят на помещението. Странността се задълбаваше. Това бе единствената стая, в която се образуваха тези необичайни цветове. Цимерът се намираше в лявата част на хотела, където я предхождаха само 2 стаи, в дясно бяха цели 12+3. Плюс 3, защото имаше някаква странна пукнатина, която правеше раздялата на стоите, а през нея не се поддаваше светлина, чудно. Образуваше се отсечка от сянка, която продължаваше до края на зоната на хотела. В това квадратно нещо нямаше мебели, имаше само пердета, който бяха бели, но променяха цвета си от слънчето-лунната светлина. Липса на мебели изобщо не се долавяше. Просто имаше един отново бял мукет, приятно мек, пълен с мека материя, с ширина около 50 см. Той доволно попиваше въпросната светлина, не я отразяваше по никакъв начин, поглъщаше я изцяло и придобиваше най-приятния цвят. Всъщност никой не можеше да разбере, че тези два, единствени детайла в с таята са бели. Стените, тавана, вратата, която не се забелязваше също бяха бели на цвят. Но те не променяха цвета си. Стаята беше едно кубче с бели стени, а в него се търкаляха, или лилавите цветове, или тюркоазените. На кълбета се носеха насам и натам.
Аз и моя екип наехме стаята за един дълъг период от време. Това беше единственото помещение, което можехме да резервираме за повече от 3ри месеца. То ни беше неоходимо само за преспиването. На около 12 мили от сградата, в област обрасла в гори се развиваше едно събитие, заради което бяхме именно тук. То засягаше нашата храносмилателна система, стомашните ни сокове биха изтекли, ако не бяхме стигнали до края на всичко това.
...
Всичко започна така. Докато придворната Меф на цар Жу гледаше 'Ало-Ало' осъзна нещо. Втренчи се в екрана и... Остана така в продължение на седмица. През цялото това време в един от най-развитите й органи се образуваше непрестанен поток от информация. В мозъка й се раждаха величествени идеи. След време тя сама призна, че е била изпаднала в странен тип кома, Пай-кома.
Веднага щом излезе от това състояние изтича в царската зала и настояваше да съобщи на великия крал за идеите, който бе произвела.
Царят направи огромно събрание, на което присъстваха най-доверените му хора. Те не бяха просто хора, те бяха хора с половин далак, един черен дроб и 1/4 бял дроб, но всички те имаха най-желязната храносмилателна система на света, която обаче трябваше да се поддържа с нещо. До преди правеха това с набухвател, но... Един ден се появи ураган и това средство спря да действа. В най-мизерното царство се появи смут. Но в еедин случаен момент най-доверената придворна на царя - Меф бе открила решение на въпроса. Всичко се очертаваше твърде сложно.
Като за начало цар Жу назначи прокопаването на канали, който бяха с диаметър 12,394 метра, на дълбочина 1299 метра под земята. Тези стойности не стряскаха никого от екипа, друго тревожеше съществата с половин далак, един черен дроб и 1/4 бял дроб и желязна ханосмилателна система.
6 и 8
6 и 8
6 и 8
Един по един се чудиха какво е това 6 и 8. Та, това беше тайният код, по-който трябваше като проводник да протича цялата операция. Всеки един трябваше сам да се досети, какво е това 6 и 8. Тази стъпка забави доста операцията, но нищо не беше загубено все още.
За заблуда на всички използваха Мадоната с големите крака. Едното й око наподобяваше 6ца, а единият и вътрешен орган от всички образуваше извивки във формата на 8ца.
Никой не знаеше за какво служи тайният код освен човекът, чакащ на ключовото място.
До дата 77ми юни, 3часа, 24 минути и 2 секунди всичко върбеше по план.
Настъпи 3тата секунда на 3 часа и 24минути и се получи почти фатална грешка.
Никой не знае, какво е ставало в продължение на 67 часа. Само се знаело, че остават точно 2 минути, ако не се изпълнило пренасянето, по какъвто и да било начин на кода - нямало да има пай. Точно така ПАЙ.
Царят гледал Алф по собсвения си телевизор и не знаел какво да прави, когато изникнала удивителна в главата му. Бързо задействал нещата и Алф пристигнал, той, който се движел със скорост по-голяма от скоростта на светлината пренесъл Мадоната на крайният акцептор.
Изговорил 6 и 8 и се отворила металната врата, влязъл в кула, която била изградена от огнеопрни тухни, облечена в стоманен кожух, изкачил двете стъпала на стълбата, бил на точка разтояние до чипа. Поел го в ръцете си и отключил сейф, който се намирал в съседна, подобан на тази кула, но на десетки метри под земните недра. В сейфът се намирал диск, съдържащ видеото 'Как да си направим пай'. Видето логично имало парола - 6 и 8. Натък никой не знае какво се е случило, само е известно, че е било изгледано видеото успешно, още по-успено е бил приготвен първият пай под земята. И още нещо много важно - храносмилателната система на нуждаещите се хора не била вече желязна, а паева и по-здрава от всякога.
СЕГА само НИЕ ядем ПАЙ.
Почит и почитания на всички включили се в успешната акция:
Придворна Меф
Алф
Цар Жу
и останалите от екпижа.
Всички те доволно ядът пай всеки миг, в който им се появи желанието за този опият.
Все така да ядем паййййййййййййййййй!
Няма коментари:
Публикуване на коментар