сряда, 29 април 2009 г.

няма моменти

Рядко се случва да сме тъжни, но сега сме. Тъжна работа.

Всичко в мен е забавено. Движа се бавно, мисля още по-бавно, не реагирам. Чувам, но нищо не осмислям.

Защо всички ме усетиха? Явно ми е прекалено тъжно.
тъжно
тъжно
тъжно
и все пак звучи мило

Няма коментари: