Рядко се случва да сме тъжни, но сега сме. Тъжна работа.
Всичко в мен е забавено. Движа се бавно, мисля още по-бавно, не реагирам. Чувам, но нищо не осмислям.
Защо всички ме усетиха? Явно ми е прекалено тъжно.
тъжно
тъжно
тъжно
и все пак звучи мило
сряда, 29 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар