... споделям, споделям, че не можах да изпъкна.
Ха, за пореден път няя кво да кажа. Кво ли да кажа, еми не знам.
Не съм си махнала още коледните останки. Е й?!??!!?
Случи ми се нещо прекрасно, видях я - тя се изсра. Хех, беше една от най-милите картинки, които бях виждала. Малко или много се просълзих, от една страна, за да я стимулирам. Прекалено е спечена тези дни, в рядко състояние е хм, удивителна!
Хм, не знам защо... Но докато изписвах думичката 'изсрах' си мислех за Меф.
Днес беше странна, особено щастлива и тъжна. Възхищавам й се на начин, по който успява да съчетава и двете състояние, но никога не се намира в средно положение. Мощно щастлива, мощно тъжна.
Днес я намразих, изгаври се по брутален начин c Lazy Town. Ужасна е. Мразя е. А и ме кара да се чувствам добре. Тя ме изпълва повече дори от Слънцето. Нека избухне. След това ще я последвам.
Каза ми доволно - Аз, аз. Искаше да умре.
' ама ти знаеш ли, че там, където ще попаднеш хората не могат да серат. няма грам лайно. има само некви ментета, който наричат лайна. (те са едни курабийки, нищо повечее и все пак ги мислят за лайна. ) от който можещ супер мощно да се издрайфаш, да ти излязат червата през малките ти ноздрички. а от напрежението черепа да ти се пръсне, а оттам и мозъка, бе, детеееееееееееее. а вените ти, ахх... киселината живее върху тях. '
Отказа се! Но всичко това е истина.
HClO4
Перхлорна киселина за вас и за всички около вас. Сярна киселина за Мефа и нейните венулии. По тях киселината ще плъзне по капиляри, вени.. Ахх, красота. Тя ще живее с киселина в малкото си телце и ще бъде единствената.
...
уби ни се желанието!
валенсински шит.
Хаааааа, днес се развива поредната шибана история, придружена от валентинския празник, който е не по-малко шибан!! Да мрът. Всички, който го празнуват и му се радват много здраво!!! Да серат само розови и издути съчицаааааа, да се насерат, насерат и пак насерат. Ако искат и море от течни сърца да серат (на тва му се вика валентиснката диария). Все ми е тая. Нека намразят празника, той е гнусен!!! За зарезана същото, върви след дрисливите сърчицааааааа. Здраво е обвързан с розовата история!!!
От къде тая непоносимост изведнъж - никой не знае, пъкк интересува ли го - НЕЕЕЕЕЕЕ, защото всичко е шибано, а така!
-
Въпреки, че розовият 'празник' не ни понася, днес гледахме (т.е Аз) Angus Thongs and Perfect Snogging. Хех, да ее, няма нищо общо с деня, но имаше някой 'розоффки' моменти. Който пък ми се сториха толкова сладкииии. Що ли всичко там ми е толкова познато.
Всичко, което няма общо с валентина го обичам, но само днес. Извън този ден обичам малко неща.
След цялата розова история идва ред на далеч не толкова приятната (май).
Беше лепнала 3 1 4 9 14 1 12 6 14 херпес, wtf O___________________________O.
Тръшкаше се и ревеше. От радост!!! Това беше най-милият подарък, който й беше правил някога нейният bfr. Надяваше се никога да не й минава тва странно нещо.
Но едва след ден всичко това беше изчезнало. Тя изпадна в дълбока депресия, имаше желание да се нареже точно там, където се намираха веничките й, но тъй като и една не беше останалa се надяваше да улучи някой друг капиляр. Беше толкова нещастна. Дори не подозираше, че по цялото й тяло беше плъзнал този малък херпес, беше се насочил към гладкото й мозъче, хакнеше ли го - оставаше на място.
След месец тя...
(Само аз знам какво е станало, но трябва да ходя на химия, така че... )
конец.
-
Мислех да продължа историята по възможно най-бруталния начин, но няма да го направя.
...
(иии тук следваха едни мои писания, които реших да махна)
Няма коментари:
Публикуване на коментар