Преди малко се усетих, че ръката ми трепери. Само едната. Тва е ужасно. Побърквам се, некво странно чувство е, сякаш нещо минава по цялата ми ръка и по някоя време просто се сеща да спре точно в областта около лаката ми. Стои си там и не мърда, дам и ме побърква. Дразня се. Ще отиде и към пръстите, което ще ме накара да загина.
След 2 минути:
Етоооооо, стигна и до пръстите ми. Некво студено минава през тях, това най го мразя. Противно е.
След 1 минута:
Аааааааа, не, другата ми ръка пък изтръпна, защо само тяяяяя??!
Кво им става на тея ръце, кво ми става на мен??!??!
Искам едната ми ръка да избухне. Искам другата ми ръка да избухне. Искам цялото ми телце да избухне. Искам само дробчетата ми да се запазят и да живеят.
Днес определено не съм се спряла в нас, зле ми е, изморена съм. Чувствам как гърча се приближава. Нямам крака, нямам нищо.
Няма по-глупаво нещо от това да стоиш сред едноо голямо шосе, по някоя време да се сетиш, че под теб има река, да отидеш до по-близкия парапет и да се надвесиш. Да ти се завие свят, ноо да не се отдръпнеш. Вярно, че имам опит и винаги като мина покрай това място се надвесвам и ми идва да повръщам, защото ми е гнусно... Ноо все пак някой път може верно да се обърна и да пльосна болезнено в мръсната вода.
Филм - спане - няма утре. Няма да се събуждам утре, защото така съм решила, не ми се става, искам да спя цял ден, наваксване. Не ми пука, че имам някоя друга работа да свърша. Щом неска не отидох до факултета, кво да говорим за утрешните раоти.
петък, 3 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар