лялял, издутина с Patrik

Етоо! Наканих се!

Искам, искам, искам да споделя с всички за новия ми мъж. Искам, искам, искам да представя на всички новия ми мъж.

Tова е моят Patrik и е само на 19. Още щом отворих hel looks знаех, че точно там ще намеря своята цяла половинка (преди него карах на полу половинка). 

Мисля, че е прекрасен.  

Плени ме съвсем здраво с якето от снимката, което е закупено от секънд хенд. Раят секънд хенд. Ляга му прекрасно.

Вчера ме покани на кино и си прекарахме страхотно. 

Прожекцията започваше в 15:45. Тъй като съм не много на~ясно с градчето си избързах да тръгна два часа по-рано, за да мога да намеря киното. Всичко мина идеално. Точно тези два часа ми дойдоха още по-идеално, за да успея да го открия. Когато се озовах пред сградата него го нямаше, закупих билетчетата и след няколко минутки Patrik дойде. Носеше една голяма кофичка препълнена с жълтеникави пуканки. Веднага посегна към тях и ми подаде няколко такива в устата (това е романтика!).  Промъкнахме се в тъмна стаичка. Видях единствено празнина. Преглътнах го. След малко тъпи реклами започна и филмът. Дъвчехме пуканки и гледахме втренчено. Той беше прихванал здраво ръката ми, която беше измръзнала от може би... Топлото. Малко преди да свърши филмът Patrik ми прошепна... Бързо се изнесохме от 'тъмната кутия'. Вън валеше. Точно така, това ми и каза със снижен глас Patrik. Ето така:

Вън вали. Не е ли прекрасно това за нас?

Нямахме чадърелче. Бяхме с най-яките якета на света. Вървяхме спокойно насам и натам, а покрай нас всеки един човек се чудеше къде да се скрие. Всички бързаха, а за нас всичко преминаваше бавно. Ние си го направихме бавно и прекрасно.

Patrik ми купи банан. Седнахме на една мокра пейка, а над нас капеше силно водата от небето. За първи път над мен валеше, а аз хапвах банан, а до мен стоеше Patrik и ме гледаше втренчено.

Докато си въряхме нещо ми спря. Да, нещо. Една розова дъвка ни спря за минута или две. Отидохме да си купим по две пакетчета дъвки. Натъпкахме колкото можем от тези разтегателни истории в устите си. Имах чувството, че зъбките ми ще се отлепят от местата си. Беше прекрасно. Издухме се като балони. Patrik правеше адски сладките муцунки. Щракнахме най-дъждовно божествените снимки.

...

Продължихме и продължихме.

...

Стана късно и вече наистина студено. Нослето ми се зачерви от хладината. Patrik ме изпрати и си отиде.