розовотийското

Остават ми близо седем дена, иска ми се нещичко да вържа из блога, защото съм сигурна, че през оставащите дни няма да намеря време.

Честно казано не знам какво искам да отразя.
Ще избягам от глупостите и ще опитам с нещо:
Образувала ми се е лошо оформена раничка на дясната ръка, успях да се ръня здраво с ръба на прозореца. Първоначално изглеждаше като типичното одраскване. Сега малко се е 'издула' и ме сърби доста. Издържам. Така за раничката.

Обожавам си блога в zoom.bg. Първият ми такъв, който не поддържам от доста време. Не знам защо го оставих, след като ми е толкова на сърце и точно там си пишех най-най-свободно. От вътре ми идваше да бъде така.
Историйката с зоом блога... такава, за която ми липсват думите, за да я пресъздам, а по принцип мога да си служа с думите, а рядко го показвам.

Странно.

Подухва ме вятър. Подухва ме вятър и ми става изключително приятно. Вече не ме.

Май ще отскоча до зоом, за да си припомня адския розов период и да създам нещичко.

Нищичко не можах да отбележа. Разпилени мисли.