събота, 15 юни 2013 г.

Обичам да творя в цветове

  Обичам университета, обичам да ходя на лекции и упражнения. Повечето дисциплини са доста интересни. Честите колоквиуми се преживяват, но сесиите... Карат ме да изпадам в ужасно настроение. Стресиращи са ми. Опитвам се да превъзмогна по някакъв начин страховете и неприятните емоции, защото знам, че без тях този един месец в изпити ще минава много по-леко. 

  За да разнообразя деня си след цялата тази информация за възстановяване, констуриране, стабилизиране, предаване.. Да, т.е. зъби, реших да отворя малко програмката и да врътна нещичко.

  Вдъхнових се от последната колекция на Giambattista Valii. Харесвам моделите, харесвам кадрите, харесвам всичко комплексно.

  Набързо прилагам творението и кадрите, които съм използвала. Останалите ресурси (textures) са доста, комбинирах по много начини, ще ми е трудно (не невъзможно) да ги представя, за това ще отбележа само авторката им, която има страхотни ресурси.



Това са и моделите, които най-много ми харесаха (+ още 1-2) и самите кадри. 
* при снимки 2 и 6 съм подчертала детайлите, които съм използвала


софтуер: Adobe Photoshop CS6
снимки: колекция Giambattista Valii
ресурси: so-ghislaine.deviantart.com | искрени поздрави





вторник, 12 февруари 2013 г.

елхата

  Вторник ще бъде моят любим ден! Усещам го. Само една лекция и то не скучна или поне днешната не беше. Фармак! Фармак! Фармак! 
  Имах свободно време и си сглобих няколко снимки. Основно снимки, малко цветове и това е, същото както и в предишния пост. ( pastet.blogspot.com/2013/02/blog-post.html )


  По принцип, когато човек прави нещо той тръгва с някаква идея, но като чели никога не съм попадала на следното - да споделиш/представиш творбата си и да разкриеш именно тази основа идея. За това и аз няма да я, фантазирайте си.

кратко инфо:
ресурс снимки: отново collections-from-vogue.tumblr.com (доста вдъхновяваща среда си е)
+
weheartit.com/entry/52056009/via/neinii


Milena Milovanovic in “Fleur de Bitume” Photographed By Michele Bloch Stuckens & Styled By Olivia Bidou For Kurv Magazine, Winter 2011


Toni Garrn in “Toni’s Tribe” Photographed By Nino Muñoz & Styled By Katie Mossman For Numéro Tokyo, December 2012

Astrid Bergès-Frisbey in “Gleaming Mermaid” Photographed By Ellen von Unwerth & Styled By Leith Clark For Vogue Italia, March 2012


софтуер: Adobe Photoshop CS6
текст: P!nk - Funhouse

xnacre

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Пре-възраждане

   Днес е ден за спонтаннства (?!?), за това го именувам ден спонтанен или спонтанен ден. Докато се опитвах да направя нещо прилично като корица за страницата ни във facebook.com (FashionBlog, която поддържам заедно с един приятел) поработих върху няколко снимки, 4-5 на брой.

   Изключително обожавам tumblr-страницата - collections-from-vogue.tumblr.com. Готини кадри, в повечето случи добра резолюция, което си е голям плюс, ненормални мацки. Посетете го, ако сте графични дизайнери - ще провокира креативността ви, ако сте фотографи - ще почерпите идеи, ако сте дизайнери - има какво да видите.




   Като цяло това са моите творби, подредени в определена последователност. Текстът е от песента на Adele - Skyfall. Случайността и спонтанността направо преливат в този пост. Съвсем случайно попаднах на тази песен и от първо слушане ми хареса прекалено много. Докато спонтанно (отново) реших да поработя извън работата си по FashionBlog ми се стори добра идея да вмъкна част от текста към *.jpg файловете. По мое мнение се е получило успешно съчетанието между лирика и картина, силно се надявам и изработка. 

   Не съм сигурна къде, но съм споменавала, че преди съм се занимавала много по-активно и поради факта в настоящия момент пазя изключително малко ресурси, които бих могла да използвам при оформянето на едно изображение. За да не губя от спонтанно дошлата ми муза не се втурнах да търся нови ресурси, а просто предпочетох да разчитам само на отделните фотоси, като ги комбинирам по между им. Второто основно нещо, на което заложих са цветовете. Доста и произволна игра на цветове направих, но най-важното за мен е човек да експериментира и да му хареса крайния резултат, а после да не е твърдо убеден как го е постигнал и да му е невъзможно да го повтори. По-този начин създаваш своето уникално творение.

кратко инфо:
ресурс снимки: collections-from-vogue.tumblr.com (ще ги видите малко по-надолу в tumblr-блога,    прикачвам само тези, които съм използвала)


Lee Seung Mi in “Just Bloomed” Photographed By Tae Woo & Styled By Hyoeun Sagong For Singles Korea, January 2013

софтуер: Adobe Photoshop CS6

xnacre

четвъртък, 3 януари 2013 г.

за обичайните/нормалните неща



... Когато заплачеш
... Когато сълзичката напусне нежното ти лице
... Когато
... дали и чувствата тогава си отиват
... или ги преоткриваш по-нови и по-силни!


""
 ако не виждате кавичките, вижте ги 

Понякога те, сълзичките, са толкова бързи. Подобно на ураган, не можеш да ги спреш или задържиш. Силна емоция втриса тялото ти, зараждат се в тъжните ти очи и стремглаво се спускат надолу, стигат до долното ръбче на лицето ти и... И изчезват. Една след друга, като седфчета се нижат и нижат, а емоциите... Те бушуват и се блъскат в пределите на тялото ти. Уж плачът помага, помага да се освободиш от напрежението, уж...

Понякога те, сълзичките, са толкова бавни и мързеливи. Приплъзват се по лицето ти, а в един момент спират и.. И изстиват по кожата ти. Сякаш изпращаш, прогонваш затворените си чувства, а в един момент те отново се пропиват в кожата ти и нахлуват вътре в теб. Отново биваш техен дом.

Емоциите са сложни
Чувствата са сложни
Хората са сложни
Отношенията и взаимоотношенията са сложни
Светът е сложен
... който те изграждат

... и никога няма да бъдат прости, никога!
... и винаги ще бъдат трудно разбираеми, винаги!

*винаги има и радости, за които плачем; щастливите сълзички, но.. за тях някой друг път, може би, може би;

 и все пак това са някак (за) обичайни/нормални неща, но тъй необясними...


! Честита Нова Година на моя изоставен блог. Открива се годината с нещо не толкова весело, но може би всичко това е породено от постоянното дъждовно английско време. Живи, здрави и позитивни. Винаги сред щастието има малко място и за тъга. Винаги сред тъгата има малко място и за щастие.


събота, 27 октомври 2012 г.