Един човек попитал: Как си?
Друг такъв отговорил: Обамаааааааа!*
*Разбирайте като: яко, добре, хубаво и т.н. Все сродни неща.
понеделник, 3 август 2009 г.
петък, 31 юли 2009 г.
розовотийското
Остават ми близо седем дена, иска ми се нещичко да вържа из блога, защото съм сигурна, че през оставащите дни няма да намеря време.
Честно казано не знам какво искам да отразя.
Ще избягам от глупостите и ще опитам с нещо:
Образувала ми се е лошо оформена раничка на дясната ръка, успях да се ръня здраво с ръба на прозореца. Първоначално изглеждаше като типичното одраскване. Сега малко се е 'издула' и ме сърби доста. Издържам. Така за раничката.
Обожавам си блога в zoom.bg. Първият ми такъв, който не поддържам от доста време. Не знам защо го оставих, след като ми е толкова на сърце и точно там си пишех най-най-свободно. От вътре ми идваше да бъде така.
Историйката с зоом блога... такава, за която ми липсват думите, за да я пресъздам, а по принцип мога да си служа с думите, а рядко го показвам.
Странно.
Подухва ме вятър. Подухва ме вятър и ми става изключително приятно. Вече не ме.
Май ще отскоча до зоом, за да си припомня адския розов период и да създам нещичко.
Нищичко не можах да отбележа. Разпилени мисли.
Честно казано не знам какво искам да отразя.
Ще избягам от глупостите и ще опитам с нещо:
Образувала ми се е лошо оформена раничка на дясната ръка, успях да се ръня здраво с ръба на прозореца. Първоначално изглеждаше като типичното одраскване. Сега малко се е 'издула' и ме сърби доста. Издържам. Така за раничката.
Обожавам си блога в zoom.bg. Първият ми такъв, който не поддържам от доста време. Не знам защо го оставих, след като ми е толкова на сърце и точно там си пишех най-най-свободно. От вътре ми идваше да бъде така.
Историйката с зоом блога... такава, за която ми липсват думите, за да я пресъздам, а по принцип мога да си служа с думите, а рядко го показвам.
Странно.
Подухва ме вятър. Подухва ме вятър и ми става изключително приятно. Вече не ме.
Май ще отскоча до зоом, за да си припомня адския розов период и да създам нещичко.
Нищичко не можах да отбележа. Разпилени мисли.
понеделник, 27 юли 2009 г.
стая 506
Има стая. Стая 506. Стаята е под номер 506. 506 да знаете какво число е. 506 е число. 506 е стая. Стаята е 506.
В стая 506 отседнахме за по-малко от 506 дни, само няколко месеца.
Това беше единствената стая, в която можехме да преживяваме за повече от месец.
Стая 506 е стая 506.
Следва кратко-подробно описание на стая 506.
Стая 506 се намира на 5ти етаж в хотел 605. Забутана в най-левия край на дългия коридор и я предхождат само още 6 стаи.
Когато се изправиш пред стая 506 виждаш табелка с надпис, а под него номер, а именно - стая 506.
Аз влизам!
...
Минути на затишие.
Минути специално за затишие!
...
СТАЯ 506!
-
Стая 506 беше приятно нажежена и осветена от слънчевите лъчи през деня и още толкова приятно през нощта от лунните бледи реснички.
Слънцето изпускаше снопове светлина, които създаваха прекрасните лилави цветове в стая 506.
Разбира се, случваше се Слънцето да залезе и да бъде заменено от Луната.
Знаете ли, слънчевата светлина не придаваше, а образуваше прекрасните лилави цветове в стаята. Заливаха я с лилави тонове от тавана до стени.
Както казах - Луната се появяваше понякога. Странност имаше и тя се задълбаваше. Лунната светилка създаваше тюркоазен цвят на дас цимер.
Стая 506, в това добре оформено кубче липсваха мебели, имаше само едно безкрайно широко перде, бяло на цвят, но променяше цвета си чрез лунно-слънчевата светлина.
Липсата на мебели никой не можеше да долови. Подът беше залят от един мокет*, приятно мек, пълен с пух, с ширина около 50см. Той доволно поемаше въпросната светлина, не я отразяваше по никакъв начин, поглъщаше я изцяло и придобиваше тези прекрасно приятни цветове.
Всъщност никой не можеше да разбере, че тези два, единствени детайла в стаята бяха бели.
Разбираемо.
Те никога не показваха реалността си.
Стените, таваните, вратата, които не се забелязваха, също бяха бели на цвят. Но те не променяха тоновете си.
Стая 506. Идеално изваяно кубче, с гладко бели стени, а в него се търкаляха, или лилави, или тюркоазени цветове. На кълбета се носеха насам и натам.
...
Стая 506.
Стая 506, която ни доведе до заветния пай.
Никой от гвардията не желае да разкрие динамичния път до успеха. Той ще си остане една потайна точка. Известно е само - ядем пай всеки ден. Отседнахме в стая 506.
Обичаме те стая 506.
Пай-кома.
Пай-цар.
Пай-царство.
Всичко това е твърде реално.
*мокетът е твърде важен елемент в този бокс
мокетът е специален за един човек
мокетът е обещан на въпросния човек
купуването на един мокет е моя следваща цел
В стая 506 отседнахме за по-малко от 506 дни, само няколко месеца.
Това беше единствената стая, в която можехме да преживяваме за повече от месец.
Стая 506 е стая 506.
Следва кратко-подробно описание на стая 506.
Стая 506 се намира на 5ти етаж в хотел 605. Забутана в най-левия край на дългия коридор и я предхождат само още 6 стаи.
Когато се изправиш пред стая 506 виждаш табелка с надпис, а под него номер, а именно - стая 506.
Аз влизам!
...
Минути на затишие.
Минути специално за затишие!
...
СТАЯ 506!
-
Стая 506 беше приятно нажежена и осветена от слънчевите лъчи през деня и още толкова приятно през нощта от лунните бледи реснички.
Слънцето изпускаше снопове светлина, които създаваха прекрасните лилави цветове в стая 506.
Разбира се, случваше се Слънцето да залезе и да бъде заменено от Луната.
Знаете ли, слънчевата светлина не придаваше, а образуваше прекрасните лилави цветове в стаята. Заливаха я с лилави тонове от тавана до стени.
Както казах - Луната се появяваше понякога. Странност имаше и тя се задълбаваше. Лунната светилка създаваше тюркоазен цвят на дас цимер.
Стая 506, в това добре оформено кубче липсваха мебели, имаше само едно безкрайно широко перде, бяло на цвят, но променяше цвета си чрез лунно-слънчевата светлина.
Липсата на мебели никой не можеше да долови. Подът беше залят от един мокет*, приятно мек, пълен с пух, с ширина около 50см. Той доволно поемаше въпросната светлина, не я отразяваше по никакъв начин, поглъщаше я изцяло и придобиваше тези прекрасно приятни цветове.
Всъщност никой не можеше да разбере, че тези два, единствени детайла в стаята бяха бели.
Разбираемо.
Те никога не показваха реалността си.
Стените, таваните, вратата, които не се забелязваха, също бяха бели на цвят. Но те не променяха тоновете си.
Стая 506. Идеално изваяно кубче, с гладко бели стени, а в него се търкаляха, или лилави, или тюркоазени цветове. На кълбета се носеха насам и натам.
...
Стая 506.
Стая 506, която ни доведе до заветния пай.
Никой от гвардията не желае да разкрие динамичния път до успеха. Той ще си остане една потайна точка. Известно е само - ядем пай всеки ден. Отседнахме в стая 506.
Обичаме те стая 506.
Пай-кома.
Пай-цар.
Пай-царство.
Всичко това е твърде реално.
*мокетът е твърде важен елемент в този бокс
мокетът е специален за един човек
мокетът е обещан на въпросния човек
купуването на един мокет е моя следваща цел
четвъртък, 2 юли 2009 г.
uniteddogs.com
неделя, 14 юни 2009 г.
енергия
Енергия!
Енергия!
Енергия!
Ще се взриви нещо в мен!
Огромното напрежение минава на завойчета през корема и по-горните ми части!
Странно и прекалено хубаво усещане, което ме държи от няколко дена.
Имам си причина. Имам да изпълня нещо, което отлагам от месец вече.
Спирам се не само аз самата. Спират ме погледи, спират ме хора, спира ме самото нещо. Понякога ме плаше. Утре не би трябвало да се изплаша.
Мама каза, че приличам на пеперудка. Утре ще се изявявам на такава, нищо че често повтарям ' Пюм, пюм! Аз пчеличка съм.'
Ох, пукна ми се червото и дробчето. Усещам болки в далака. Белият ми дроб, нещо му стана. Не изпълнява елементарните си задължения. Нахлува специфичен газ през устата ми, насочва се към сърцето ми. Оп. Всичко е от любов.
Гърч в действие.
[23:35:03] des каза: off s teb mai
[23:35:09] des каза: moga za vs da si govorq
[23:35:16] des каза: bahti 4oveka si
Не е така, в момент на изключение съм сега, защото съм изпъленан с енегия от всякъде. Трудно човек може да си говори с мен за всичко, заблудааааааааааааа.
[23:46:04] ~ bambuki.``vmp` каза: bravo na nahusanoto mi to (sun)
Ако не беше този хъс, нямаше да има публикация 'енергия' в блога ми.
Енергия!
Енергия!
Ще се взриви нещо в мен!
Огромното напрежение минава на завойчета през корема и по-горните ми части!
Странно и прекалено хубаво усещане, което ме държи от няколко дена.
Имам си причина. Имам да изпълня нещо, което отлагам от месец вече.
Спирам се не само аз самата. Спират ме погледи, спират ме хора, спира ме самото нещо. Понякога ме плаше. Утре не би трябвало да се изплаша.
Мама каза, че приличам на пеперудка. Утре ще се изявявам на такава, нищо че често повтарям ' Пюм, пюм! Аз пчеличка съм.'
Ох, пукна ми се червото и дробчето. Усещам болки в далака. Белият ми дроб, нещо му стана. Не изпълнява елементарните си задължения. Нахлува специфичен газ през устата ми, насочва се към сърцето ми. Оп. Всичко е от любов.
Гърч в действие.
[23:35:03] des каза: off s teb mai
[23:35:09] des каза: moga za vs da si govorq
[23:35:16] des каза: bahti 4oveka si
Не е така, в момент на изключение съм сега, защото съм изпъленан с енегия от всякъде. Трудно човек може да си говори с мен за всичко, заблудааааааааааааа.
[23:46:04] ~ bambuki.``vmp` каза: bravo na nahusanoto mi to (sun)
Ако не беше този хъс, нямаше да има публикация 'енергия' в блога ми.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
