Ето, отново това странно чувство. Получавам дори гърчове. Първо се шмугва под кожата ми, после ме обхожда и накрая ме изтласква нагоре и ме повдига. Усещам едно боцкане.
Звучи толкова разпускащо, а реално е толкова...
самота
тъмнина
тъга
лутане
въпрос
въпроси
сълзи
мъчение
огромно
... това следва след многоточието. Склонено по определен начин. Не ме интересува как.
Пак ли повдигаш тялото ми? Престани!
Намирам се отново в центъра на света и всичкoто му. Има толкова много хора около мен, ама те са някакви случайни и незначими за мен. Безразлични, ненужни. Сама съм!
Защо всички са тъй безразлични към мен. Защото аз съм така безразлична към тях ли? Не, те са безразлични към мен и аз съм към тях!
Ти си егоистичен. Ти си егоистичен. Ти също. Вие също. Те също. Онези също. Всички сте егоистични. Всичко около вас е егоистично. Карате ме да бъда и аз егоистична, а не мога! Искам да бъда егоистична.
Ти, помогни ми да скрия съзлите си поне. Ти, чуй, той ме кара да плача... Той!
Защо ме караш да плача?
Слънцето изгря, а после си скри. Слъцето се скри, а после изгря. Слънцето се скри и остана скрито.
Как ми се иска да отмине по-бързо времето, за да изчезна макар и за съвсем мъничко оттук. Изгарям да видя онези непознати хора, които не мога да направя нищо на сърцето ми. Те ще минат покрай мен като нещо ново и ще изчезнат. Мечтая да получа онова материално нещо! То ще накара те накара да се покажеш, Слънце и в моите очи дълбоки.
Ще се преместя от единия център към другия.
Това ме изяжда толкова жестоко! Твърде лесно е да се откажа за пореден път.
Сълзите изсъхнаха по лицето ми. Стегнаха кожата ми. Реша ли да направя една от всичките мимики, които мога ме пристяга болезнено. Толкова болезнено, колкото и когато плача е. Сълзи, защо бивате такива. Вие носите за мен само тъга. И тъма. Дори и когато спра да плача, вие ме карата да... Просто стъпквате върху моето Аз. Дали ще мога да ви преборя? След време, когато спра с това, това безсилие и анти-егоистичност, анти-страхливост, анти-всичко подобно!
А, ти, който ме караш сълзите ми да измъчват - ти си по-голямото ми мъчение, а си толкова значим за мен! Ти си центъра на света, върху който съм стъпила така нестабилно. Ще падна ли? Ще падна, ако ти решиш и не посегнеш да ме задържиш! Задръж ме! Искам да ме задържиш, ти си повече, повече, много повече, от колкото изглежда за мен. Ти си голямото всичко.
Знам, че някъде там е твоето сърце.
В ръцете ти е най-добре. Хайде, погали ме...
Кажи ми имаш ли сърце?
До тебе ще останаа...
Ето толкова МНОГО са объркани моите мисли, заради ТЕБ, ТЕБ и само ТЕБ. ТЕБ! Толкова ли е трудно всичко. Явно да. Толкова искам да бъдеш с мен и до мен. Явно да. Проклето е всичко, но ще го оправим!
Искам ПАК да ИЗГОРЯ, но да РАЗБЕРА ЛЮБОВТА. С ТЕБ! С теб и никого другиго!
